Според авторите на анализа ниската избирателна активност, която първоначално е изглеждала като признак за задълбочаваща се политическа апатия, е създала неочаквана възможност за промяна в президентската институция.
Изданието разглежда предстоящия втори тур не просто като състезание между двама кандидати, а като политически тест за управлението на премиера Румен Радев и неговата партия „Прогресивна България“.
„Украинска правда“ представя Йотова като кандидат, свързан с политиката на Радев, а Гюров – като представител на прозападната и проукраинската опозиция.
В анализа се припомня, че след парламентарните избори през април 2026 г. новосъздадената формация „Прогресивна България“ е получила самостоятелно парламентарно мнозинство.
Според „Украинска правда“ това е позволило на Румен Радев да съсредоточи значително политическо влияние, включително чрез присъствието на негови съюзници на ключови държавни позиции.
Изданието твърди, че управляващите не са изпълнили част от обещаните реформи и вместо това са се съсредоточили върху укрепване на контрола си над институциите.
Според анализа евентуална победа на Илияна Йотова би затвърдила политическите позиции на управляващата партия, докато избирането на Андрей Гюров би ограничило влиянието ѝ върху президентската институция.
„Украинска правда“ свързва тази възможност и с външнополитическата ориентация на България, като противопоставя позициите на двамата кандидати по отношение на Русия, Украйна и евроатлантическите партньори.
Особено внимание в публикацията е отделено на избирателната активност на първия тур на 25 октомври.
Според цитираните от украинското издание предварителни данни до урните са отишли по-малко от 23% от избирателите – равнище, което медията определя като исторически минимум.
Въпреки това именно ниската активност според анализа е допринесла за по-оспорван резултат от очаквания.
Според интерпретацията на медията част от избирателите на управляващата партия не са участвали в гласуването, докато привържениците на опозицията са били по-мобилизирани.
Украинското издание разглежда това като сигнал за отслабване на първоначалната обществена подкрепа за управлението на Радев.
Друг основен акцент в анализа е поведението на кандидатите, които „Украинска правда“ определя като представители на проруското политическо пространство.
На първия тур лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е получил 12,5% от гласовете, според цитираните в публикацията резултати.
Изданието смята, че позицията на неговите избиратели може да има съществено значение за втория тур.
Вместо обаче да се обединят около Илияна Йотова, някои от останалите кандидати призовават привържениците си да не я подкрепят.
„Украинска правда“ отбелязва, че Ивелин Михайлов е призовал избирателите си да не гласуват за Йотова, а Радостин Василев е отправил призив за бойкот на балотажа.
Тези твърдения на украинската медия не отговарят точно на изказванията на кандидатите. Радостин Василев призова да се гласува за Гюров или да се бойкотират изборите, докато "Възраждане" призоваха да не се гласува за Гюров, а техните призърженици да преценят по съвест дали да гласуват.
Украинската медия тълкува тези позиции като резултат от вътрешнополитическа конкуренция между формациите, които се борят за сходен електорат.
В анализа се допуска, че стремежът им да се разграничат от Радев и Йотова може да се окаже по-силен от сходствата във външнополитическите им възгледи.
„Украинска правда“ разглежда президентските избори в България и през призмата на отношенията с Киев.
Медията припомня, че по време на служебното правителство на Андрей Гюров е подписано споразумение за сигурност с Украйна.
Според изданието Гюров представлява политическите сили, които подкрепят по-тясното сътрудничество с ЕС и НАТО и по-категорична позиция спрямо Русия.
От друга страна, украинската медия критикува управлението на Румен Радев за действията и позициите му по въпроси, свързани с Украйна.
Като пример е посочена реакцията на българските власти след съобщенията за руски атаки с дронове срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона в Черно море.
Изданието определя реакцията като недостатъчна.
В този контекст авторите разглеждат евентуална победа на Гюров като възможност за промяна в политическите сигнали, които България изпраща към Украйна и европейските си партньори.
Основната теза на украинската медия е, че разногласията между политическите формации, определяни от нея като проруски, създават възможност за победа на прозападен кандидат, въпреки че преди първия тур подобен резултат е изглеждал по-малко вероятен.
Така „Украинска правда“ вижда в предстоящия балотаж шанс не само за смяна на държавния глава, но и за ограничаване на политическото влияние на Румен Радев и промяна в курса на България спрямо Русия и Украйна.
Източници: Украинска правда, news.bg






