Снимка: AP Израел отчита най-високата избирателна активност за първата половина на изборния ден от десетилетия. Към 12:00 часа местно време днес са гласували 31,5% от имащите право на глас – най-високото равнище за този час от 1977 г., съобщава израелското издание Ynet. Парламентарните избори се провеждат на фона на оспорвана политическа надпревара между управляващия блок на премиера Бенямин Нетаняху и опозиционните партии, сред които водеща роля има бившият началник на Генералния щаб Гади Айзенкот.
Още към 10:00 часа избирателната активност достигна 16,68%, като над 1,2 милиона израелци вече бяха упражнили правото си на глас. Според Централната избирателна комисия това е най-високата активност за съответния час от 1981 г., предаде AFP.
Над 7,3 милиона граждани имат право да участват във вота за 120-местния Кнесет. В страната са разкрити 12 018 избирателни секции, а в изборите участват 37 партии и коалиционни листи.
Гласуването започна в 7:00 часа местно време и в повечето секции ще продължи до 22:00 часа.
Вотът е първият парламентарен избор в Израел след нападението на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. и последвалите войни в региона.
За премиера Бенямин Нетаняху изборите представляват сериозно изпитание след продължителния период на военни конфликти и вътрешнополитическо напрежение.
Основен негов политически опонент е Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб на израелската армия и лидер на новата партия „Яшар“.
Айзенкот е заемал най-високия военен пост в страната между 2015 и 2019 г., след като е назначен по време на предишно управление на Нетаняху.
След нападенията на 7 октомври 2023 г. той участва във военния кабинет, сформиран за управление на конфликта.
По време на войната Айзенкот загуби сина си и свой племенник, които загинаха при военни действия в Газа.
Последните социологически проучвания преди изборите показаха близки резултати между управляващия и основния опозиционен блок, но различните изследвания очертават различни възможности за бъдещо парламентарно мнозинство.
Според Ynet към 10:00 часа са гласували 30% от имащите право на вот военнослужещи. За сравнение, на предишните парламентарни избори активността сред тях по същото време е била 25,7%.
Израелските медии съобщават и за засилени мерки за сигурност около избирателните секции.
Полицията е разположила служители в различни райони на страната, за да осигури обществения ред и нормалното протичане на гласуването.
Появиха се и сигнали за предполагаеми нарушения, включително липсващи бюлетини в отделни секции. Към момента няма основание тези съобщения да се приемат като доказателство за системни изборни нарушения.
Вниманието на политическите наблюдатели е насочено и към избирателната активност сред арабските граждани на Израел, чието представителство може да има значение за бъдещото разпределение на парламентарните места.
Изборите се провеждат след три години на военни конфликти, започнали с атаката на „Хамас“ срещу Израел и последвалата война в ивицата Газа.
Сред основните теми в кампанията са националната сигурност, отношенията с Иран, политиката спрямо палестинските територии, съдебната система и въпросът за задължителната военна служба на ултраортодоксалните евреи.
Снимка: Айзенкот гласува, AP
Управляващата коалиция на Нетаняху включва десни, крайнодесни и религиозни партии, докато сред опозиционните сили има формации с различни идеологически позиции.
Освен Айзенкот сред водещите опозиционни фигури са бившият премиер Нафтали Бенет, Авигдор Либерман и лидерът на партията „Демократите“ Яир Голан.
Политическите им различия обаче оставят открит въпроса дали след изборите ще бъде възможно съставянето на общо правителство.
За формирането на парламентарно мнозинство в Израел са необходими най-малко 61 от общо 120 депутатски места.
Страната използва пропорционална избирателна система, при която партиите трябва да получат поне 3,25% от действителните гласове, за да влязат в Кнесета.
Първите екзитполове се очакват след затварянето на секциите в 22:00 часа местно време.
Снимка: Опашки пред избирателните секции, AP
Според израелските медии окончателното разпределение на мандатите може да се забави до четвъртък заради обработката на специалните бюлетини, включително тези на военнослужещи и граждани, които гласуват извън обичайните си секции.
Дори след окончателното преброяване не е сигурно, че ще бъде съставено правителство бързо. Възможността за продължителни коалиционни преговори остава, особено ако нито един от основните политически блокове не разполага със самостоятелно мнозинство.






