„Зависимостта, от моя гледна точка, и не само от моята, е някой да може да ти се обади и да ти каже какво да правиш“, коментира Пандов. По думите му независимостта трябва да се преценява не само по заеманата длъжност и съществуващите правила, а и по реалното поведение на съответния човек.
Кандидатът за ВСС подчерта, че макар до неотдавна да е бил народен представител, основната част от професионалния му път е свързана с адвокатурата и академичната дейност.
„Моята кариера и моята работа като юрист много по-дълго време са като адвокат и преподавател. Аз това считам за своето основно призвание“, заяви той.
Пандов каза, че не е водил разговори с политически формации за подкрепа на кандидатурата си за член на ВСС. „Нямам никаква представа кой ще ме подкрепи и кой не“, посочи той.
Той съобщи, че е представил концепция от 58 страници, в която анализира международните стандарти за независимост на съдебната система, както и практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз.
Според него обаче формалното съответствие със стандартите не е достатъчно. „Много важно е възприятието на обществото дали съдебната система е независима“, каза Пандов.
Сред основните проблеми той посочи начина, по който се провеждат конкурсите за магистрати.
„Ако един конкурс е нагласен, ако той не е обективен, няма как оттам нататък цялата система да не се възпроизвежда“, заяви Пандов.
Той говори и за случаи, при които според него са съществували съмнения за нарушения при конкурси и изтичане на конкурсни задания. По думите му прозрачността и обективността на тези процедури са пряко свързани с независимостта на съдебната система.
Пандов коментира и командироването на съдии. Според него действащите правила могат да бъдат заобикаляни чрез последователно заемане на различни свободни щатове. Като възможна мярка срещу подобни практики той посочи редовното и ритмично провеждане на конкурсите.
Кандидатът за ВСС заяви, че декларационните процедури за имущественото състояние на магистратите трябва да бъдат допълвани от по-задълбочени проверки при конкурсите за административни ръководители и други ключови позиции.
Пандов обърна внимание и на използването на специални разузнавателни средства спрямо магистрати. Според него това може да се превърне в инструмент за натиск, ако информацията от тези процедури не бъде своевременно унищожена, когато няма законово основание за съхраняването ѝ.






