Американският министър на отбраната Пийт Хегсет е изправен пред реалната възможност да бъде подложен на процедура по импийчмънт още тази седмица. Републиканският конгресмен Томас Маси внесе официална резолюция с осем обвинения, свързани с войната срещу Иран, военните операции във Венецуела и Йемен, действията срещу предполагаеми наркотрафиканти и злоупотреби с власт. Според източници на Ройтерс инициативата може да получи необходимата подкрепа в Камарата на представителите въпреки противопоставянето на президента Доналд Тръмп.
Резолюцията беше представена на 9 ноември, в първия ден от работата на Конгреса след междинните избори, на които Републиканската партия претърпя сериозни загуби.
Томас Маси, който представлява щата Кентъки и е сред най-отявлените републикански критици на външната политика на Тръмп, обвинява Хегсет, че е изпълнявал незаконни заповеди и е превишавал правомощията си като ръководител на Пентагона.
Според конгресмена министърът представлява заплаха за американската конституционна система, ако остане на поста си.
Маси настоява Конгресът да разгледа обвиненията по същество, вместо републиканското ръководство да блокира инициативата чрез процедурни действия.
Основната част от резолюцията е посветена на американските военни действия срещу Иран, започнали на 28 февруари 2026 г.
Първите три обвинения са свързани със Закона за военните правомощия от 1973 г., който ограничава възможностите на президента да въвлича американските въоръжени сили в продължителни военни действия без разрешение от Конгреса.
Маси твърди, че Хегсет е участвал в започването на войната без изрично законодателно разрешение и без да е налице нападение срещу САЩ, което да оправдава незабавна военна реакция.
В резолюцията се посочва още, че военните действия са продължили след изтичането на предвидените в закона срокове и въпреки решенията на двете камари на Конгреса, с които се настоява за изтегляне на американските сили от конфликта.
Четвъртото обвинение е свързано с предполагаемо пренебрегване на законовите механизми за защита на цивилното население при военни операции.
В документа се споменава и ударът срещу училище в иранския град Минаб, при който според изложените в резолюцията данни са загинали или пострадали над 200 цивилни. Маси обвинява ръководството на Пентагона, че е отслабило механизмите за предотвратяване на подобни трагедии.
Петото обвинение засяга американските удари срещу плавателни съдове в Карибско море и източната част на Тихия океан, за които Вашингтон твърди, че са използвани за наркотрафик.
Според резолюцията при тези операции са били убити най-малко 243 души, определяни от американските власти като предполагаеми наркотрафиканти. Маси оспорва законността на действията, включително на удари срещу оцелели след предходни нападения.
Шестото обвинение е свързано с действията на Хегсет срещу сенатора демократ Марк Кели, който публично постави въпроса за задължението на военнослужещите да отказват изпълнение на незаконни заповеди.
Последните две обвинения засягат американската операция във Венецуела през януари, довела до задържането на Николас Мадуро, и военните удари срещу хутите в Йемен.
Всички тези твърдения са изложени в резолюцията на Маси. Те представляват основанията, на които конгресменът иска импийчмънт, а не установени с окончателно съдебно решение нарушения.
Президентът Доналд Тръмп реагира остро на инициативата и защити своя министър.
В интервю за Ройтерс на 9 ноември той посочи американските операции срещу Иран и Венецуела като доказателство за успешната работа на Хегсет.
„Той спечели две войни. Не знам как можете да го подложите на импийчмънт“, заяви Тръмп.
По-късно, на пресконференция в Белия дом, президентът потвърди, че ще продължи да подкрепя Хегсет дори ако Камарата на представителите гласува импийчмънт.
Тръмп отправи и лични нападки срещу Томас Маси, когото нарече „пълен неудачник“.
Самият Хегсет също отхвърли обвиненията и заяви, че е готов да защитава решенията си пред Конгреса.
Той определи инициативата като политически мотивирана и настоя, че американските военни действия са били необходими за националната сигурност.
Министърът защити операцията срещу Иран с аргумента, че иранската ядрена програма е представлявала заплаха, която Вашингтон не е можел да пренебрегне.
Хегсет обяви, че на 10 ноември ще даде пресконференция в Пентагона — първата му там от повече от пет месеца.
Инициативата на Маси получи подкрепа от водещи представители на Демократическата партия.
Лидерът на демократите в Камарата на представителите Хаким Джефрис заяви, че категорично ще гласува за импийчмънт.
Според него Хегсет е злоупотребил с властта си, подкопал е националната сигурност и е участвал в провеждането на война, която е довела до сериозни икономически последици за американските граждани.
Лидерът на демократите в Сената Чък Шумър също подкрепи инициативата и настоя министърът да бъде изправен пред процедура в горната камара на Конгреса.
От републиканска страна председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън се противопостави на предложението.
Според него процедура за импийчмънт срещу ръководителя на Пентагона по време на продължаващи военни действия би изпратила неподходящ сигнал както към съюзниците, така и към противниците на САЩ.
Държавният секретар Марко Рубио също защити Хегсет, като заяви, че той работи усилено и се справя добре със задълженията си.
Въпреки тази подкрепа част от републиканците са недоволни от последиците от войната срещу Иран и от отношенията между ръководството на Пентагона и Конгреса.
След междинните избори на 3 ноември Демократическата партия спечели мнозинство и в двете камари на следващия Конгрес, който ще започне работа на 3 януари 2027 г.
До тогава републиканците запазват контрола върху настоящия състав на Конгреса.
Според източници на Ройтерс обаче резолюцията може да получи необходимото мнозинство още сега, ако към демократите се присъединят няколко републикански законодатели.
Маси смята, че част от неговите съпартийци, загубили изборите, вече нямат политически причини да се съобразяват с позицията на Тръмп.
Други републиканци, които ще се борят за преизбиране през 2028 г., могат да бъдат повлияни от общественото недоволство срещу войната.
Според проучване на Асошиейтед прес сред избирателите на междинните избори приблизително шестима от всеки десет американци смятат, че решението за военни действия срещу Иран е било погрешно.
Войната доведе до сериозни затруднения в корабоплаването през Ормузкия проток и повишаване на енергийните цени, което се отрази върху американската икономика.
Внасянето на резолюцията задейства ускорена парламентарна процедура, при която Камарата на представителите трябва да предприеме действия в рамките на два законодателни дни.
Това означава, че гласуване е възможно до 11 ноември.
Републиканското ръководство обаче може да се опита да избегне пряко гласуване по обвиненията, като предложи резолюцията да бъде оставена без разглеждане или изпратена в парламентарна комисия.
Дори ако Камарата на представителите одобри импийчмънта, това няма автоматично да доведе до освобождаването на Хегсет.
Следващата стъпка е процедура в Сената, където за отстраняването му са необходими гласовете на две трети от сенаторите.
При сегашния състав на горната камара републиканците разполагат с 53 от общо 100 места, което прави окончателното осъждане и отстраняване на министъра малко вероятно без значителна подкрепа от неговата партия.
Ако Камарата на представителите гласува импийчмънт на Хегсет, той ще стане едва вторият цивилен ръководител на американските въоръжени сили, срещу когото е предприета успешно такава процедура.
Първият е военният министър Уилям Белкнап, обвинен в корупция през 1876 г.
Белкнап подава оставка непосредствено преди гласуването в Камарата на представителите, но законодателите въпреки това одобряват импийчмънта. Впоследствие Сенатът не събира необходимото мнозинство за осъждането му.
По-скорошен пример за импийчмънт на член на американското правителство е случаят с министъра на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас през 2024 г. Камарата на представителите гласува обвинения срещу него, но Сенатът ги отхвърли, без да проведе пълен процес.
Очаква се на 10 ноември Пийт Хегсет да представи публично позицията си на пресконференция в Пентагона. Тя е планирана за 8:00 местно време в Пентагона (15:00 часа българско време).
В следващите дни Камарата на представителите трябва да реши дали да разгледа по същество обвиненията на Томас Маси, или да предприеме процедурни действия, които да блокират инициативата.
Независимо от изхода на гласуването, случаят показва нарастващото политическо напрежение във Вашингтон след междинните избори и задълбочаващите се спорове около войната срещу Иран.
Основният въпрос остава докъде се простират правомощията на американския президент и неговия министър на отбраната да водят продължителни военни операции без изричното съгласие на Конгреса.






