„Господин Мерц, Германия сгреши за масовата миграция, сгреши за ядрената енергия, а сега Вие отново грешите за финансирането на войната!“
С тези думи, публикувани на 10 ноември в социалната мрежа X, Роберт Фицо отправи директна критика към германския канцлер. Изявлението му последва предложението на Мерц всички държави членки на ЕС да поемат финансов ангажимент към Украйна като условие за напредък в преговорите за европейския бюджет за периода 2028–2034 г.
Германският канцлер е изложил позицията си в писмо до председателя на Европейския съвет Антониу Коща. Според Мерц подкрепата за Украйна е обща европейска отговорност и финансовата тежест трябва да бъде разпределена между всички държави членки.
Украйна е изправена пред очакван недостиг от около 70 млрд. евро през 2027 г., като Европейският съюз е поел ангажимент да осигури приблизително 45 млрд. евро. Сред обсъжданите възможности е нов механизъм за съвместно европейско заемане на средства.
Мерц настоява участието на всички държави във финансирането да бъде предварително условие за обсъждането на други въпроси с бюджетни последици.
Тази позиция предизвика категорична реакция от Братислава.
„Трябва да отговорим на изнудването. Ние имаме същото право на вето като германския федерален канцлер“, заяви Фицо на 10 ноември по време на среща с чешкия премиер Андрей Бабиш.
Словашкият министър-председател определи действията на Берлин като класически пример за изнудване и подчерта, че страната му няма намерение да отстъпва под натиск.
Фицо заяви също, че Словакия няма да участва в нов заем за Украйна. По думите му останалите държави могат да предоставят допълнителни средства, ако желаят, но Братислава няма да поема нови финансови задължения.
Германският канцлер срещна възражения и от унгарския премиер Петер Мадяр, когото прие в Берлин.
Мадяр се разграничи от острия тон на Фицо, но също изрази несъгласие с обвързването на европейския бюджет с допълнителното финансиране на Украйна.
Унгарският премиер заяви, че не определя действията на Мерц като изнудване, но смята, че поставянето на двете теми в зависимост една от друга не изпраща добро политическо послание.
Той посочи, че Унгария не може да се ангажира с нов общоевропейски дълг заради затрудненията при овладяването на бюджетния си дефицит.
Въпреки разногласията Мадяр изрази увереност, че в хода на преговорите може да бъде намерено решение за следващия бюджет на ЕС.
От своя страна Мерц защити позицията на Берлин, като настоя, че подкрепата за Украйна трябва да бъде по-справедливо разпределена между държавите членки.
Германският канцлер призна, че поне четири страни имат различно мнение, но подчерта необходимостта от продължаване на разговорите.
Чешкият премиер Андрей Бабиш също се противопостави на германското предложение.
По време на съвместната си среща с Фицо в Братислава той напомни, че в проектобюджета на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. вече са предвидени 100 млрд. евро за Украйна.
Според Бабиш евентуалното блокиране на бюджета би засегнало и тези средства.
Чешкият министър-председател постави и въпроса за участието на Европа в преговорите за прекратяване на войната. Той изрази недоволство, че европейските държави поемат значителна част от финансовата тежест, но не участват пряко във всички дипломатически разговори.
Бабиш и Фицо настояха Европейският съюз да има по-активна роля в усилията за постигане на мирно споразумение.
Сред държавите, които не подкрепят предложението на Мерц, е и България.
Премиерът Румен Радев заяви във Варна, че високият бюджетен дефицит е основание страната да не участва в бъдещи кредитни механизми за Украйна.
Той обаче подчерта, че България не блокира общите решения на Европейския съюз за подкрепа на Киев и ще продължи да оказва помощ чрез други възможности, включително в енергийния сектор.
Така позицията на София се различава от категоричния отказ на Фицо, но съвпада с възраженията срещу задължителното участие на всички държави в нови финансови инструменти.
Словакия, Чехия и Унгария вече получиха изключения от участието във финансовите задължения по европейския заем от 90 млрд. евро за Украйна, договорен през декември 2025 г.
Разногласията възникват в момент, когато Европейският съюз води преговори за следващата многогодишна финансова рамка.
Словакия, Чехия, Унгария и България са част от групата „Приятели на кохезията“, обединяваща 17 държави, които настояват за запазване на средствата за регионално развитие и селско стопанство.
Германия, която е сред най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС, настоява за по-справедливо разпределение на разходите, включително за подкрепата на Украйна.
Това поставя на дневен ред два свързани въпроса – кой трябва да поеме финансовата тежест за Киев и дали държавите, които отказват участие в нови заеми, могат да бъдат притискани чрез преговорите за общия европейски бюджет.
За одобряването на многогодишната финансова рамка е необходимо единодушие между държавите членки, което дава възможност на всяка от тях да блокира окончателното решение.
Предстоящите разговори между европейските лидери трябва да покажат дали ще бъде постигнат компромис, или разногласията около финансирането на Украйна ще се пренесат върху целия бюджетен процес.
Засега позициите остават различни. Мерц настоява за общ финансов ангажимент, Фицо заплашва с вето, Бабиш предупреждава за последиците от блокирането на бюджета, Мадяр отхвърля новото задлъжняване, а България заявява, че ще продължи да подкрепя Украйна, но не чрез допълнителни кредитни задължения.
Източници: Euronews, Reuters






