Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, които предвиждат въвеждането на еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите на компании от определени икономически сектори.

Законопроектът, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2026 г., беше подкрепен от 127 депутати, 75 гласуваха против, а въздържали се нямаше.

Сред предвидените изменения е и почти двойно увеличение на максималната месечна стойност на ваучерите за храна, които работодателите могат да предоставят на служителите си.

Кои компании ще плащат 33% данък върху свръхпечалбите?

Според одобрените на първо четене текстове еднократният данък ще обхване няколко икономически сектора.

Сред тях са банките, застрахователните дружества, телекомуникационните компании, обменните бюра и дружествата за бързи кредити.

В обхвата попадат и търговците с храни, чиито нетни приходи от продажби за 2026 г. са не по-малко от 5 млн. евро.

Правителството очаква новото облагане да осигури приблизително 800 млн. евро допълнителни приходи за държавния бюджет.

Ваучерите за храна се увеличават до 200 евро месечно

Една от промените, които пряко засягат работещите, е повишаването на максималната месечна стойност на ваучерите за храна.

Предвижда се досегашният лимит от 102,26 евро да бъде увеличен на 200 евро.

Това означава, че работодателите ще могат да предоставят ваучери с по-висока стойност в рамките на предвидения данъчен режим.

Увеличението обаче не означава автоматично, че всички служители ще получават по 200 евро. Конкретният размер ще продължи да зависи от решенията на работодателите.

Нови правила за данъчните загуби и инвестициите в технологии

Законопроектът включва и изменения, свързани с корпоративното облагане и инвестициите.

Прагът за признаване на данъчни дълготрайни материални и нематериални активи се повишава от 700 лева на 1000 евро.

Срокът за пренасяне на данъчни загуби се увеличава от 5 на 10 години, като се въвежда ограничение те да се приспадат до 70% от положителния данъчен финансов резултат.

Предвижда се и ускорена данъчна амортизация за технологии, свързани с изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура.

Друга промяна позволява преотстъпване на 30% от данъка за определени цели, включително инвестиции и формиране на резерви.

Актуализират се и правилата за облагане на разходите в натура при използването на фирмени активи за лични нужди.

Опозицията предупреди за риск от по-високи цени и икономическо забавяне

Предложенията предизвикаха остри спорове в пленарната зала.

Владислав Панев от „Демократична България“ заяви, че основният проблем на бюджета не са недостатъчните приходи, а високите разходи. Според него предложените промени могат да увеличат риска от рецесия.

Мартин Димитров от същата формация разкритикува намеренията за допълнително облагане на бизнеса, като предупреди, че това може да отслаби стимулите на компаниите да намаляват цените и да инвестират.

Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС посочи, че използването на еднократни приходи за финансиране на постоянни бюджетни разходи не е разумен подход.

Според него предложените мерки няма да подпомогнат икономическия растеж през следващата година.

Асен Василев: Щетите може да надхвърлят приходите от 800 млн. евро

Асен Василев от „Продължаваме промяната“ обърна внимание на планираното намаляване на държавните инвестиции с 4 млрд. евро.

По думите му Министерството на финансите очаква това свиване да бъде частично компенсирано от увеличение на частните инвестиции с 3 млрд. евро.

Василев предупреди, че ако очакваните частни инвестиции не бъдат реализирани, съществува риск от сериозно забавяне на икономическата активност.

Той определи данъка върху свръхпечалбите като грешна мярка, чиито негативни последствия според него могат да надхвърлят очакваните бюджетни приходи.

Василев добави, че ако подобно облагане все пак бъде въведено, то трябва да обхване и енергийния сектор.

Управляващите защитиха данъка като временна мярка

Константин Проданов от „Прогресивна България“ защити предложението с аргумента, че става дума за временен инструмент за стабилизиране на публичните финанси в условията на висок бюджетен дефицит.

Той посочи, че подобни данъци са прилагани и в други държави от Европейския съюз, без според него това да е довело до спад на инвестиционната активност.

Проданов свърза необходимостта от мярката и с икономическите условия след присъединяването на България към еврозоната и лихвената политика на Европейската централна банка.

„Данъкът свръхпечалба не е разход, а е облагане на икономическа рента отвъд нормата на печалба“, заяви той.

ДПС и „Възраждане“ също се обявиха против

Айтен Сабри от ДПС предупреди, че допълнителната данъчна тежест може да бъде прехвърлена върху крайните потребители чрез по-високи цени и съответно да засили инфлацията.

Тя постави под въпрос и критериите, по които са избрани секторите, подлежащи на облагане.

Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че партията няма да подкрепи промените, тъй като ги разглежда като поредно увеличение на данъчната тежест.

Депутатът Димо Дренчев постави въпроса защо сред секторите, за които се предвижда данък върху свръхпечалбите, не е включена и оръжейната индустрия.

Отхвърлени предложения за реинвестираната печалба и даренията за спорт

Парламентът не подкрепи предложението на „Демократична България“ за поетапно въвеждане на нулева данъчна ставка върху печалбата, реинвестирана в машини, производствено оборудване и апаратура.

Отхвърлен беше и законопроектът на служебния кабинет, свързан с данъчни облекчения за дарения в подкрепа на спорта.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че Министерството на финансите не подкрепя предложението за даренията заради недостатъчна обосновка на фискалния ефект и очакваните обществени ползи.

По отношение на предложението на ДБ тя посочи, че се предвижда постоянна мярка за всички данъчно задължени лица, без достатъчно конкретни условия за постигане на определени цели.

Приетите промени са само на първо четене. Предстои законопроектът да бъде разгледан и гласуван окончателно, преди новите правила да могат да влязат в сила.