На 10 юли се навършват 130 години от рождението на Карл Орф.

Германският композитор и музикален педагог е най-известен с произведението си "Кармина Бурана" от 1937 г.

Така наречената "сценична кантата" е толкова популярна, че звучи в много спектакли и холивудски филми, а преди няколко дни Ози Озбърн се появи на сцената за прощалния си концерт именно на фона на драматичната мелодия, пише Dir.bg.

Приживе Орф осъзнава важността на "Кармина Бурана" и дори моли издателя си да изхвърли по-ранните му творби като "предварителни експерименти на чирак".

Произведението е написано по песни на латински, старофренски и немски език, събрани от монах от XIII век в бенедиктинския манастир в Бойерн (Beuern), Бавария.

Оттам и името му "Кармина Бурана", което означава буквално "Песни от Бурана (Бойерн)".

Песните възхваляват пиянството, разврата, любовта и пасторалния живот, използвайки семпли, но енергични ритми, както и песнопения, подходящи за средновековния им произход.

През 1954 г. произведението печели наградата на музикалните критици в Ню Йорк.

Никое друго произведение на Орф не постига такава популярност.

"Кармина Бурана" очертава композиционния път, който Орф ще следва в останалите си произведения - музикални драми, съчетаващи музика, танц и текст.

"Никога не съм се интересувал от музиката като такава, а по-скоро от музиката като духовна дискусия", казва Орф, който е син на мюнхенски офицер и започва да учи пиано, виолончело и орган още на 5-годишна възраст.

На 16 години той вече е композирал 50 песни, а по-късно споделя: "За мен музиката е неразделна част от театъра".

В преподаването и музиката си той винаги иска да обедини звука, езика и движението.

Методът на Орф за обучение на деца, озаглавен Das Schulwerk, се превръща в един от най-влиятелните методи за музикално образование.

Орф изследва по-примитивните, ритмични аспекти на музиката и дори изобретява перкусионни инструменти.

Във фолклорния си примитивизъм той е повлиян от творбите на Стравински от 20-те години на миналия век.

Интересът към примитивните елементи и повтарящите се мотиви и песнопения може да се усети и днес в минималистичната музика на композитори като Филип Глас.

За своите теми и техники Орф се обръща към бароковата опера и гръцката митология. През 1931 г. той е директор на мюнхенското Бахово дружество и поставя "Свети Лука пасион" като музикална драма в южногермански простонароден стил.

През 1940 г. той аранжира митологичните драми на Монтеверди, а по-късно използва преводите на Хьолдерлин на Софокъл, за да създаде "Одисей" (1959) и "Антигона" (1949).

Други сценични произведения, базирани на митологията, са "Прометей" (1966) и "Триумфът на Афродита" (1953).

В началото на 70-те години той завършва апокалиптичното произведение De Temporum fine comoedia (комедията "Краят на времето"), което преработва през 1980 г. за 85-ия си рожден ден.

Критиците определят произведенията му като "скелетни, ритмични и примитивни".

Ханспетер Крелман пише в "Ню Гроув Дикшънъри":

"Полифония, разширена мелодична композиция и тематично развитие се срещат рядко; вместо това се използват най-основните средства, за да се създадат ефекти на дива разпуснатост или мистерия".

"Всъщност по-големият принос на Орф е към музикалното образование на децата", коментира "Ню Йорк Таймс".

Методът на Орф, заедно с метода на Кодай, кръстен на своя създател Золтан Кодай, се превръща в доминиращ метод на преподаване в Европа. Методът съчетава, подобно на музиката на Орф, ритмично изследване с прости песнопения, гимнастика и танц.

През 1924 г. композиторът основава "Гюнтершуле" заедно с Дороте Гюнтер, за да преподава по този метод. В началото на 30-те години той написва влиятелното петтомно изследване Das Schulwerk заедно с един от учениците си.

То е преведено на английски език като Music for Children ("Музика за деца") през 50-те години и е публикувано на японски, гръцки и португалски език. Втората световна война прекъсва преподавателската дейност на Орф, но той продължава да композира.

През 1948 г. Орф е поканен да напише музика за деца за Баварското радио и адаптира училищната си програма за медията, включвайки деца в ритмични игри и мелодични упражнения. 

Орф води майсторски класове по композиция в Мюнхенската висша музикална академия, а през 1961 г. става директор на Института "Орф" в Академията за музика и драматично изкуство "Моцартеум" в Залцбург, Австрия. Той е почетен доктор на университетите в Тюбинген и Мюнхен.

Сдържан по отношение на публичността, Орф веднъж отговаря на молбата за биографична справка с краткото "Карл Орф, роден на 10 юли през 1895 г. в Мюнхен, все още живее там".

"Животът не може да бъде написан, докато не е приключил. Всичко друго е измама и самозаблуда", смята Орф, който умира от рак на 29 март 1982 г. в клиника в Мюнхен.

Композиторът има четири брака и една дъщеря - Годела, която умира през 2013-а на 92-годишна възраст.