На три дни път от Йерусалим се намирал малкият град Назарет. Там живеели праведните Йоаким и Ана – благочестиви и милосърдни хора, които Църквата нарича „богоотци“.
Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Те били известни със своята щедрост и милосърдие. За себе си използвали само една трета от доходите си. Другата трета дарявали за храма, а останалата раздавали на бедните.
Но една голяма скръб помрачавала живота им – те нямали деца. В онези времена бездетството се смятало за тежко нещастие, а бездетните били често подлагани на укори и презрение.
На един от големите празници Йоаким отишъл в Йерусалимския храм, за да принесе жертва на Бога. Когато се приближил до първосвещеника, вместо утеха получил укор, че заради греховете си не е бил благословен с деца и затова не е достоен да принесе жертва.
Дълбоко натъжен, Йоаким напуснал храма. Той не пожелал да се върне веднага у дома, а отишъл при стадото си в пустинята. Там прекарал 40 дни в молитва и строг пост, молейки Бога да се смили над него и да извърши чудо, както някога благословил Авраам и Сара с рожба в дълбока старост.
Когато вестта за неговата скръб достигнала до Ана в Назарет, тя също потънала в молитва. Веднъж, докато работела в градината си, видяла гнездо с малки птиченца сред клоните на едно дърво.






