Очаква се силно проявление на климатичния феномен Ел Ниньо да доведе до още по-екстремни горещини.
„Ел Ниньо действа като множител на риска“, заяви генералният секретар на СМО Селест Сауло в Женева. „Горещите вълни, тропическите циклони и проливните дъждове се засилват по-бързо, отколкото историческите ни данни ни бяха подготвили да очакваме“.
Нов доклад на СМО за състоянието на климата, публикуван днес, показва, че всяка от последните 12 години е била най-топлата от началото на метеорологичните измервания, а последните четири са били четирите най-горещи в историята.
Според документа средната глобална температура на земната повърхност за периода от януари до септември 2026 г. е била с около 1,47°C над нивата от прединдустриалната епоха. Границата на неопределеност в анализа е 0,13°C, което означава, че е възможно светът вече да е преминал критичния праг от 1,5°C. Последно това ниво беше надхвърлено през 2024 г.
Екстремните метеорологични явления, които се проявяват все по-често на фона на климатичната криза, са имали опустошителни последици по целия свят през тази година, посочва СМО.
Според предварителни оценки горещите вълни, сушата и горските пожари в Европа са довели до над 30 000 допълнителни смъртни случая. Екстремните горещини в Индия през април са засегнали 146,5 милиона души. Над 1300 души са загинали при срутването на ледник и последвалото внезапно наводнение в Хималаите през август.
Според прогнозите има 80% вероятност за възникване на явлението Ел Ниньо. Развитието му се очаква да продължи и през следващата година, като е възможно това да бъде най-силното му проявление от 1950 г. насам, заяви Сауло.
Феноменът, който се проявява на всеки няколко години, предизвиква екстремни метеорологични явления и повишаване на температурите.
В доклада се отбелязва още, че средното глобално морско равнище е достигнало рекордно високо ниво през тази година. Според експертите на СМО това може да е свързано и с Ел Ниньо, който измества валежите от сушата към океана.
Покачването на морското равнище обаче се дължи и на дългосрочните климатични промени. През 2025 г. ледниците по света са загубили над 400 гигатона лед – количество, съответстващо на повишаване на морското равнище с около един милиметър.
Ръководителят на отдела за климатична информация в СМО Джон Кенеди заяви, че допълнителната енергия, топлина и влага, породени от Ел Ниньо, засилват вече съществуващите рискове, свързани с дългосрочните климатични промени.
Той отбеляза също, че явленията Ел Ниньо са станали по-чести през XX и XXI век, но не направи пряка връзка между тази тенденция и климатичните промени.






