Има един аромат, който почти всеки познава, но трудно може да опише. Появява се, когато първите капки дъжд докоснат нагорещената земя след дълъг сух период. Мирише на свежест, влажна почва и природа. За мнозина това е една от най-приятните миризми на света.
Оказва се обаче, че този аромат не идва от самия дъжд. Зад него стои любопитна комбинация от вещества, които се освобождават от почвата, растенията и микроорганизмите.
Характерният мирис на земята след дъжд се нарича петрикор. Терминът е въведен през 1964 г. от австралийските изследователи Изабел Джой Беър и Ричард Томас, които изучават произхода на този аромат.
Думата произлиза от гръцките petra – камък, и ichor – митичната течност, която според древногръцката митология тече във вените на боговете.
Изследователите установяват, че през сухите периоди определени растителни масла се натрупват върху почвата и скалите. Когато завали, част от тези вещества се освобождават във въздуха и допринасят за характерния аромат.
Но това е само част от историята.
Един от основните виновници за миризмата на влажна земя е вещество, наречено геосмин.
То се произвежда от определени почвени микроорганизми, включително бактерии от рода Streptomyces.
Геосминът има силен землист аромат, който човешкият нос може да усети дори при изключително ниски концентрации.
Любопитното е, че същото вещество е отговорно и за характерния землист вкус, който понякога се усеща в питейната вода или в определени сладководни риби.
През 2015 г. изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT) показват как падащите дъждовни капки могат да освобождават миниатюрни частици във въздуха.
Когато капката удари пореста повърхност, в нея могат да се образуват малки въздушни мехурчета. Те се издигат към повърхността и се пукат, освобождавайки микроскопични аерозолни капчици.
Тези капчици могат да пренасят ароматни вещества и микроорганизми от почвата.
Особено интересно е, че при определени условия слабият и умереният дъжд могат да образуват повече аерозоли от силния порой.
Ето защо първите капки след продължителна суша понякога носят толкова отчетлив аромат.
Понякога усещаме характерния аромат на приближаващ дъжд, преди първите капки да са достигнали земята около нас.
Една от причините може да бъде вятърът, който пренася ароматни вещества от места, където вече вали.
При гръмотевични бури понякога се усеща и различна, остра миризма, свързана с озона. Той може да се образува при електрически разряди в атмосферата и да бъде пренесен към земната повърхност от въздушните течения.
Този аромат е различен от петрикора, въпреки че хората често свързват и двата с приближаващата буря.
Една от най-интересните особености на геосмина е, че можем да го открием в изключително малки количества.
Тази чувствителност е породила различни хипотези за възможната еволюционна роля на миризмата на влажна почва.
Според една от тях разпознаването на подобни аромати може да е помагало на предците ни да откриват влажни места или водоизточници.
Засега обаче няма достатъчно доказателства, че именно това обяснява чувствителността на човешкото обоняние към геосмина.
Миризмите имат особено силна връзка с паметта и емоциите. Обонятелната система е тясно свързана с мозъчни структури, участващи в емоционалната обработка и формирането на спомени.
Затова ароматът на мокра земя може мигновено да ни върне към детството, летните ваканции, разходките сред природата или спокойните следобеди у дома.
За някои хора миризмата на дъжд носи усещане за уют, за други – за свежест и ново начало.
Не всички обаче я възприемат като приятна. Предпочитанията към определени миризми зависят и от личния опит, културната среда и спомените, с които ги свързваме.
Така следващия път, когато усетите онзи характерен аромат след летен дъжд, ще знаете, че зад него стои цял невидим свят от почвени бактерии, растителни вещества и миниатюрни капчици, които разнасят миризмата на земята във въздуха.






