Лятото на 2026 г. е било най-топлото, регистрирано досега в Западна Европа, а жителите на региона са били изложени средно на 41 дни със силен топлинен стрес. Предишният рекорд от лятото на 2003 г. е надминат с пет дни, показват данните на Службата за изменение на климата „Коперник“ (C3S).

Средната температура в Западна Европа през трите летни месеца е достигнала 21,7°C – с 2,5 градуса над средното за периода 1991–2020 г.

Това превръща лятото на 2026 г. в най-топлото, отчитано досега за региона, пише meteobalkans.com

Още по-показателни обаче са данните за въздействието на горещините върху човешкия организъм.

41 дни със силен топлинен стрес

Западна Европа е преживяла средно 41 дни със „силен“ топлинен стрес – с пет повече от предишния рекорд, поставен през 2003 г.

Рекорд има и при по-опасната категория. През лятото са отчетени 13 дни с „много силен“ топлинен стрес, което също е най-високата стойност в наличните наблюдения.

Екстремната жега далеч не е останала ограничена само до западната част на континента. Според анализа около 52% от територията на Европа е преживяла поне един ден с много силен топлинен стрес.

При тази категория стойностите на UTCI достигат 38°C или повече.

Този индекс не измерва просто температурата на въздуха. Той отчита едновременно температурата, влажността, вятъра и слънчевата радиация, за да оцени как атмосферните условия действително натоварват човешкия организъм.

Затова например 35°C при определена комбинация от влажност, силно слънце и слаб вятър могат да бъдат значително по-тежки за тялото, отколкото предполага показанието на термометъра.

Когато домът не предлага спасение от жегата

Проблемът има и ясно социално измерение.

Проучване сред повече от 27 000 души в 27 европейски държави, анализирано от Европейската агенция по околна среда (EEA) и Eurofound, показва, че горещините са най-често посочваният климатичен проблем от анкетираните.

Особено показателен е друг резултат – повече от 38% заявяват, че не могат да си позволят да поддържат жилището си достатъчно прохладно през лятото.

Така проблемът вече не се свежда единствено до температурните рекорди. Продължителните горещи периоди поставят въпроси за разходите за охлаждане, качеството на жилищата, градското планиране и защитата на хората, които са особено уязвими при екстремни температури.

Горещините са най-смъртоносният климатичен риск в Европа

Високите температури са свързани с повече смъртни случаи в Европа от останалите екстремни метеорологични и климатични явления, посочва Европейската агенция по околна среда.

Продължителното излагане на силна жега може да доведе до обезводняване и топлинно изтощение, а при най-тежките случаи – до топлинен удар. Рискът е особено висок за възрастните хора, малките деца, хората с хронични заболявания и работещите продължително време на открито.

Европейските държави постепенно разширяват мерките си за защита. Анализ на EEA, обхващащ 38 държави членки и сътрудничещи страни, показва, че 21 от тях вече разполагат с планове за действие при опасни горещини.

Новият проблем не е само колко става температурата

Данните от лятото на 2026 г. показват защо все по-голямо значение придобива не само въпросът колко градуса показва термометърът, а колко дълго хората са принудени да живеят при условия, които натоварват организма.

Именно продължителността отличава особено силно последното лято в Западна Европа – 41 дни със силен топлинен стрес означават близо месец и половина от трите летни месеца.

Рекордът поставя допълнителен натиск върху здравните системи, системите за ранно предупреждение, градското озеленяване и охлаждане, организацията на труда на открито и способността на домакинствата да се предпазват от продължителните периоди на жега.