Едно обикновено усмихнато емоджи може да промени начина, по който мозъкът обработва написаното, още преди погледът ни да се насочи директно към него. Това показва ново научно изследване, според което емоционалните символи в съобщенията влияят не само върху настроението, с което възприемаме текста, но и върху скоростта и начина на четене. Резултатите са публикувани в научното списание Quarterly Journal of Experimental Psychology.
Учени от международен изследователски екип проследили движенията на очите на участници, докато четели кратки съобщения, съдържащи усмихнати или неутрални емоджита.
Целта била да се установи дали емоционалното значение на малките символи се възприема едва когато погледът се спре върху тях, или мозъкът започва да ги обработва по-рано.
Оказало се, че разликите се появяват още при думата, която непосредствено предхожда емоджито.
Когато след дадена дума следвало позитивно емоджи, участниците задържали погледа си върху думата малко по-дълго, отколкото когато след нея имало неутрален символ.
Разликата била съвсем малка, измервана в милисекунди, но се проявявала в няколко показателя за движението на очите.
Например при едно от измерванията погледът се задържал средно 196 милисекунди преди позитивно емоджи срещу 192 милисекунди преди неутрално.
Според изследователите това е признак, че мозъкът може да започне да обработва емоционалния сигнал чрез периферното зрение, докато вниманието все още е насочено към предходната дума.
С други думи, не е задължително да погледнем директно усмивката, за да започне тя да влияе върху възприемането на съобщението.
Учените обаче подчертават, че резултатите показват връзка между емоционалното съдържание на емоджито и движенията на очите, а не пряко измерена мозъчна реакция.
Още по-интересен е резултатът за общата скорост на четене.
Въпреки че погледът се задържал малко по-дълго върху думата преди позитивното емоджи, участниците прочитали цялото изречение по-бързо.
Средното време за прочитане било около 2523 милисекунди при позитивно емоджи срещу 2585 милисекунди при неутрално.
Това означава разлика от приблизително 62 милисекунди в полза на съобщенията с позитивни символи.
Самите усмихнати емоджита също били разглеждани по-кратко от неутралните – средно 298 срещу 362 милисекунди.
Според авторите позитивните символи вероятно се разпознават и интегрират по-лесно в смисъла на съобщението.
Емоджитата отдавна са се превърнали в своеобразен заместител на мимиките и жестовете в дигиталното общуване.
Когато разговаряме лице в лице, разбираме настроението на събеседника не само от думите му, но и от усмивката, погледа и интонацията.
В писмените съобщения тези сигнали често липсват.
Затова една и съща дума може да бъде възприета по различен начин в зависимост от символа, който я придружава.
Например краткият отговор „добре“ може да звучи неутрално, дистанцирано или дори раздразнено според контекста.
Същият отговор, последван от усмивка – „добре :)“ – по-често подсказва дружелюбност и положително отношение.
Новото изследване показва, че подобни емоционални сигнали могат да влияят върху четенето още на много ранен етап, преди да сме насочили погледа си към самия символ.
Това обаче не означава, че всяко усмихнато емоджи непременно прави съобщението по-положително. В предварителен тест на изследването някои изречения без емоджита дори били оценени като по-позитивни от вариантите със символи.
Резултатите подкрепят теорията, че при четене мозъкът не обработва информацията строго последователно, дума по дума.
Вместо това той може едновременно да извлича информация от думата, върху която е насочен погледът, и от съседни елементи, намиращи се в периферното зрение.
Този процес е известен като парафовеална обработка.
Изследователите установили, че позитивните емоджита влияят върху възприемането на предходната дума, но не открили същия ефект върху думата непосредствено след символа.
Според тях една от възможните причини е, че емоджито действа подобно на пунктуационен знак – като кратка пауза, която помага на читателя да завърши обработката на предходната част от изречението.
Авторите отбелязват и че ефектите са малки и зависят от характеристики като познатостта, визуалната сложност и емоционалната наситеност на използваните символи.
Изследването е проведено от Демиан Стоянов, Нена Кемп, Сигни Вегенер и Елизабет Байерсман, свързани с университети в Германия, Нидерландия, Великобритания и Австралия.
Според учените резултатите допринасят за по-доброто разбиране на начина, по който хората четат и възприемат съобщения в дигитална среда.
Това може да има значение за дизайна на приложения за комуникация, образователни платформи и инструменти за по-достъпно представяне на текстова информация.
Основният извод е, че емоджитата не са просто украса към написаното. Те са част от информацията, която възприемаме, и могат да влияят върху начина, по който разчитаме емоционалния тон на съобщението.
Следващия път, когато изпратите кратко „добре “, имайте предвид, че малката усмивка може да промени начина, по който получателят прочита думата – още преди да е погледнал директно към нея.






