Любов, изкуство и дневникови изповеди: Историята зад стиховете
На 4 декември 1979 г. България губи един от най-ярките си млади поетични таланти.
В дома си в Бургас, ненавършила 18 години, Петя Дубарова сложила край на живота си чрез сънотворни хапчета.
В кратка предсмъртна бележка младата поетеса оставила само няколко думи, подредени като стихотворение:
"Измамена / Младост / Прошка / Сън / Спомен / Зад стените на голямата къща / ТАЙНА"
Родена на 25 април 1962 г. в Бургас в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров, Петя започнала да пише още в най-ранна детска възраст.
Първите ѝ публикации се появили във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“ и в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Сред духовните ѝ наставници били поетите Христо Фотев и Григор Ленков.
Петя завършила Английската гимназия в Бургас – изпълнение на мечтата ѝ – и с обич споделяла, че английският език е страстта ѝ. Тя често четяла свои стихове пред съучениците си, като още от тийнейджърските години изявите ѝ пред публика оставали запомнящи се.
През 1978 г. Петя участвала във филма на Георги Дюлгеров „Трампа“. По време на снимките в Самоков, в курорта Боровец, се влюбила в Пер – швед, който останал първата и единствена ѝ любов.
Единствената ѝ приживе стихосбирка „Аз и морето“ излязла през 1980 г., след смъртта ѝ. По-късно цялото ѝ творчество било събрано в книгата „Най-синьото вълшебство“, която включвала стихове, писма и личен дневник.
Година преди фаталното решение, в дневника си Петя споделила размисли за живота:
"Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо..."
"Не искам да живея в заслепение... Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници."
Споделяме с вас поемата на Петя Дубарова „Да бъда зимата“:
Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите – чаша бяло вино.
Аз искам с виното им леденоза първи път да се опаря,
луната още недогледала на своя гръб да натоваря.
Аз искам огъня на устните в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните, под зъбите си да поставя.
Аз искам да изтръпна цялата – на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми остава на момиче.
Творчеството на Петя Дубарова продължава да вдъхновява читатели и млади поети и остава ярък символ на неподправената чувствителност и талант, загубен твърде рано.
Още новини четете в категория
Култура
23.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
