На 5 декември православната църква почита паметта на преподобни Сава Освещени. Роден в аристократичен род в Кападокия, той приема монашеския път едва на 18 години. По-късно става отшелник в пустинята при река Йордан, а с наследството на родителите си строи болници, манастири и странноприемници край Йерусалим. Основаният от него манастир „Свети Сава“ функционира и до днес като едно от духовните сърца на източноправославието.
В българския фолклор образът на Сава има двойствен характер — в някои райони Сава се почита като светица, в други като светец мъж, пазител на вълците. Народът вярва: „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява“.
Затова на този ден се избягва рязане, сечене и работа с остри предмети — ножове, ножици, игли — за да не донесат зло светицата и сестра ѝ Варвара.
В някои части на страната денят е и помен за мъртвите – жените варят жито и го раздават в памет на починалите. Яловите булки изпълняват специален ритуал: в тъмното пресяват брашно през обърнато сито и месят обреден хляб, който раздават на кръстопът с надежда „до година рожба да добият“.
На този ден имен ден имат: Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка.
Празникът носи тежка символика – смесица от древно християнско наследство и живи народни вярвания, които и днес продължават да бъдат част от духовната култура на българите.







Кристиян
05.12.2025 07:17Счетоводството на Киро амфета ще яде пици