Прокуратурата очаква Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да я сезира по случая с платените над 7 млн. лв. за пациенти, които се оказаха „лекували се“ в казина.

НЗОК разкри измама: Хиляди „болни“ се оказаха в казината

На брифинг в Съдебната палата заместник-градският прокурор Георги Мойсев коментира:

„Хубаво е НЗОК да ни предостави подробности, защото става въпрос за значителни суми и много хора. Всяка информация ще бъде ценна, ако се наложи разследване.“

Според данните около 4 000 здравноосигурени лица, хоспитализирани през първото полугодие на 2025 г., са посещавали казина по време на болничния си престой.

Общият брой на тези посещения е около 22 000, като информацията е предоставена от Националната агенция за приходите и предстои да бъде проверена от НЗОК.

Подуправителят на НЗОК проф. Момчил Мавров уточни, че засичането е направено чрез съпоставка между датите на хоспитализация и посещенията в игрални зали, където присъствието се удостоверява с документ за самоличност.

„Не всички случаи представляват фиктивни хоспитализации. Някои пациенти са напускали лечебните заведения самоволно, а контролът е отговорност на болниците“, допълни той.

Обхванати са около 90% от болниците с договори с НЗОК, като засечените случаи са свързани с 3 890 хоспитализации на стойност малко над 7 млн. лв.

В тази сума не са включени разходите за медицински изделия и лекарства, които предстои да бъдат изчислени.

Адвокатът по медицинско право д-р Мария Шаркова предупреди, че има и случаи, при които пациентите дори не са знаели за хоспитализацията си.

„Например две деца са водени на лечение по пневмония над 10 пъти, докато реално са си вкъщи и ходят на детска градина. В друг случай дете е било пациент на психиатрично отделение в продължение на 45 дни без знанието на родителите му.“

По-голямата част от фиктивните хоспитализации обаче се извършват със съгласието на пациента.

Основната причина е, че достъпът до болнична помощ е по-лесен, отколкото до извънболнична, а в болницата могат да се извършат консултации и изследвания, които в извънболничната практика са по-труднодостъпни или платени.

Съществуват и социални причини за хоспитализация – когато пациентът няма възможност за домашни грижи, болницата често замества липсващите услуги в общността.

В някои случаи персоналът убеждава пациентите, че им е нужна хоспитализация, въпреки че лечение извън болницата би било възможно.

Всички тези случаи не могат да бъдат предотвратени чрез SMS известия или контрол от страна на пациента, а увеличаването на здравната осигуровка няма да реши проблема. Основният проблем се корени в системни дисбаланси и липси в здравната ни система.

Важно е пациентите да знаят, че съгласието им за участие в подобни схеми създава електронен здравен запис, който остава в досието им. При хоспитализация без тяхно знание също се създава такъв запис.

Това може да се отрази при сключване на застраховки или предоставяне на здравни данни. Законът за личните данни дава право на коригиране или изтриване на неверни или ненужни данни, като исканията могат да бъдат отправени до Националната здравноинформационна система, НЗОК или самото лечебно заведение.

НЗОК ще анализира и данните за второто полугодие на 2025 г. и ще предприеме последващи контролни действия в рамките на своите законови правомощия.