В сряда Министерският съвет прие серия от решения за преструктуриране и съкращения в държавни структури. Мерките са част от изпълнението на заложеното в проектобюджета за следващата година намаляване на държавната администрация. Целта е ограничаване на разходите в условията на свръхдефицит.
Оптимизирането в Агенция „Митници“ ще бъде извършено чрез съкращаване на 35 свободни и трайно незаети щатни бройки, както и чрез преструктуриране на административни звена. Според правителствената пресслужба промените няма да нарушат ефективното изпълнение на законоустановените функции на агенцията.
Новата структура е съобразена с предизвикателствата пред митническата администрация – огромния ръст на онлайн търговията, мащабната законодателна реформа за трансформиране на митническата система и постоянното увеличаване на международната търговия и транзитния трафик на превозни средства и товари през страната в условията на членство в Шенгенското пространство.
С промените се оптимизират функциите на дирекциите в Централното митническо управление и се преструктурират митнически учреждения. Дейностите по противодействие на незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори ще бъдат централизирани.
Закриват се дирекциите „Административно обслужване и комуникации“ и „Последващ контрол“, като функциите им ще бъдат преразпределени към други звена в Централното митническо управление. Предвижда се и представителство на митническата администрация в Европол.
В Националната агенция за приходите се съкращават 119 щатни бройки с цел по-ефективно съотношение между административния ресурс и реално изпълняваните функции, посочват от Министерския съвет.
Правителството прие и постановление за промени в устройствения правилник на ДФ „Земеделие“. С тях персоналът на фонда се намалява със 120 щатни бройки – от 1693 на 1573 служители.
Целта е повишаване на ефективността при изпълнение на възложените функции, подобряване на координацията между централното управление и териториалните звена, оптимизиране на административните процеси, укрепване на контролната дейност и уеднаквяване на административната практика.
Създават се Главна дирекция „Заявяване, оторизация и проследяване“ и Главна дирекция „Експертен контрол на изпълнението и проверки“. Предвижда се и преструктуриране на отделни административни звена.
Дейностите по държавните помощи, кредитните схеми и компенсациите ще бъдат обединени в една административна структура с цел по-добра координация и оптимизиране на работните процеси.
Правителството реши още Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) да стане част от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) от 1 януари 2027 г. Това ще бъде осъществено чрез законодателни промени.
Предвижда се специализираните изпитвателни лаборатории за вино в София и Пловдив да преминат към специализирана структура по лозата и виното към БАБХ.
Имуществото и архивите на териториалните звена на ИАЛВ във Варна, Монтана, Плевен, Русе, Бургас, Пловдив, Сливен и Хасково ще бъдат прехвърлени към съответните областни дирекции по безопасност на храните.
Водените от ИАЛВ регистри, включително Информационната система „Лозарски регистър“, също ще бъдат предоставени на БАБХ. Предвижда се автоматизиран обмен на данни с Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
Според правителството законопроектът гарантира непрекъснатост на дейността и правна сигурност за стопанските субекти в лозаро-винарския бранш.
Всички започнали съдебни, изпълнителни, административни и административнонаказателни производства ще бъдат довършени от БАБХ. Издадените до момента административни актове, удостоверения и утвърдени образци на документи ще запазят валидността си за срока, за който са издадени.
С преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвиждат и съответните промени в Закона за виното и спиртните напитки, Закона за управление на агрохранителната верига и Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, посочват от правителствената пресслужба.






