Американски инвеститори и компании засилват интереса си към петрола, природния газ и минералните ресурси на Гренландия след споразумението за сигурност между САЩ, Дания и острова, подписано през септември. Амбициите за разработване на арктическите богатства обаче се сблъскват със суровия климат, високите разходи, ограниченията на местните власти и съпротивата на част от населението, съобщава The Wall Street Journal.

Гренландия отдавна привлича вниманието заради потенциалните си природни ресурси, но интересът към тях се засили на фона на политиката на президента Доналд Тръмп за разширяване на американското присъствие в Арктика.

На 22 септември Вашингтон, Копенхаген и властите в Нуук подписаха споразумение, което разширява възможностите за американско военно присъствие и сътрудничество в областта на сигурността. Документът обаче не прехвърля собствеността върху Гренландия на САЩ и не предоставя автоматично права за добив на природните ѝ богатства.

За американските инвеститори островът представлява възможност за участие в бъдещи енергийни и минни проекти. Превръщането на тези планове в работещ бизнес обаче се оказва значително по-трудно от първоначалните очаквания.

Милиарди барели петрол, но несигурни перспективи за добив

Един от инвеститорите, проявяващи интерес към гренландските находища, е тексасецът Робърт Прайс. Според представената информация той залага на потенциални петролни ресурси, оценявани на 13 милиарда барела.

Подобна оценка обаче не означава, че тези количества са доказани или че могат да бъдат извлечени с печалба.

В материала на The Wall Street Journal се посочва, че датски и гренландски геолози оценяват вероятността за откриване на икономически рентабилни залежи в разглеждания басейн на едва 7%.

Това е съществена разлика между предполагаеми геоложки ресурси и доказани запаси, годни за промишлен добив.

Суровият арктически климат допълнително усложнява проучванията. Ниските температури, ледовете, трудният транспорт и липсата на развита инфраструктура могат значително да увеличат разходите за сондажи и изграждане на производствени съоръжения.

Дори при откриване на петрол разработването на находище би изисквало значителни инвестиции и дългосрочни разрешителни процедури.

Местните общности се опасяват за природата и традиционния си поминък

Икономическите препятствия не са единственият проблем пред американските инвеститори.

Част от жителите на Гренландия се противопоставят на плановете за сондажи в близост до населени места и традиционни ловни територии. Опасенията са свързани с възможно замърсяване, увреждане на природната среда и отражение върху риболова и лова, които имат важно значение за местните общности.

За населението на острова въпросът не се изчерпва с потенциалните приходи от добивната индустрия. Той засяга и правото на местните власти да определят как да бъдат използвани природните ресурси и какви екологични рискове са приемливи.

Самото споразумение от септември признава правото на гренландския народ на самоопределение и изрично посочва необходимостта от защита на околната среда, както и на традиционните дейности, включително лов и риболов.

Конфликт около оборудване на американска компания

Показателен за трудностите пред инвеститорите е случаят с базираната в Денвър компания Greenland Energy.

Според представената информация проект, подкрепян от инвеститори от Тексас и осъществяван чрез британски притежател на лиценз, е предизвикал спор с местните власти, след като оборудване е било преместено без необходимото разрешение.

Регулаторните органи са предупредили за възможни принудителни мерки, а планираните сондажни дейности са били отложени.

Случаят показва, че дори наличието на инвеститори и достъп до оборудване не е достатъчно за започване на работа. Компаниите трябва да изпълняват местните законови изисквания, независимо от политическата подкрепа за по-широко американско присъствие на острова.

Засилен контрол върху чуждестранните инвестиции

Гренландските власти поставят все по-голям акцент върху контрола върху чуждестранните инвестиции и придобиването на недвижими имоти.

Интересът не се ограничава до нефтените и газовите находища. Обсъждат се и проекти за добив на полезни изкопаеми, изграждане на инфраструктура и създаване на центрове за данни с изкуствен интелект, които биха използвали електроенергия от водноелектрически източници.

Част от тези инициативи пораждат въпроси за произхода на капитала, прозрачността на собствеността и реалните намерения на инвеститорите.

Септемврийското споразумение между САЩ, Дания и Гренландия предвижда ограничения за инвестиции в чувствителни сектори от държави, които не са членки на НАТО, партньори на алианса или членки на Европейския съюз, когато съществува риск за националната сигурност или обществения ред.

Сред чувствителните дейности са посочени критичната инфраструктура и добивът на природни ресурси.

Между стратегическите амбиции и икономическата реалност

Гренландия заема важно място в американската стратегия за Арктика, но стратегическият интерес не гарантира икономически успех на отделните проекти.

За инвеститорите основният въпрос е дали предполагаемите залежи могат да бъдат разработени при разходи, които позволяват печалба. За местните власти и населението приоритет остават контролът върху ресурсите, опазването на околната среда и ползите за гренландското общество.

Така надпреварата за природните богатства на острова се развива на няколко равнища едновременно – геоложко, икономическо, политическо и обществено.

И макар американският интерес да продължава да нараства, реализацията на мащабни проекти ще зависи не само от наличието на ресурси, но и от разрешенията на местните власти, инвестиционните рискове и отношението на хората, които живеят на острова.

Източник: geopolitics_prime