Куркумата е сред най-разпознаваемите подправки в света, но през последните години привлича внимание и като източник на вещества с потенциално благоприятно въздействие върху здравето. Най-изследваното от тях е куркуминът – естественото съединение, което придава на растението характерния наситен жълт цвят. Научните изследвания установяват интересни противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, но експертите предупреждават, че не всички предполагаеми ползи са доказани при хора.
Куркумата произхожда от растението Curcuma longa, което принадлежи към семейството на джинджифила. От векове тя се използва в кухнята и традиционните лечебни практики на Индия и други азиатски страни.
Куркуминът е един от основните куркуминоиди в растението. Съдържанието му в обикновената подправка е сравнително ниско, поради което в научните изследвания често се използват концентрирани екстракти.
Какво обаче е известно за действието му върху човешкия организъм?
Едно от най-изследваните свойства на куркумина е способността му да влияе върху процеси, свързани с възпалението.
Лабораторни изследвания показват, че той може да въздейства върху определени молекулярни механизми, участващи във възпалителните реакции. Това привлича вниманието на учените към възможното му приложение при заболявания на ставите.
Някои клинични проучвания при хора с остеоартрит на коляното установяват намаляване на болката и сковаността след прием на определени препарати с куркумин.
Резултатите са обещаващи, но все още не са достатъчни, за да се препоръчва куркуминът като самостоятелно лечение. Необходими са по-качествени изследвания, които да установят кои формули и дози действително имат ефект.
Интересът към куркумина обхваща и неговото потенциално въздействие върху нервната система.
Някои малки клинични проучвания разглеждат дали приемът му може да повлияе симптомите на депресия и определени показатели за паметта и концентрацията.
Изследователите проучват и връзката между възпалителните процеси, оксидативния стрес и функционирането на мозъка.
Засега обаче няма достатъчно убедителни доказателства, че куркуминът може да лекува депресия или да подобрява когнитивните способности при широк кръг хора.
Той не бива да се разглежда като заместител на назначената терапия при психични или неврологични заболявания.
Свободните радикали са реактивни молекули, които се образуват естествено в организма. Когато количеството им надвиши възможностите на защитните механизми, може да възникне оксидативен стрес.
Този процес се изследва във връзка със стареенето и редица хронични заболявания.
При лабораторни експерименти куркуминът проявява антиоксидантна активност. Установено е, че може да взаимодейства със свободни радикали и да влияе върху някои от естествените защитни механизми на клетките.
Това обаче не означава автоматично, че приемът на хранителни добавки с куркумин забавя стареенето или предотвратява заболявания.
Ефектите, наблюдавани в лаборатория, невинаги се възпроизвеждат в човешкия организъм.
Учените изследват куркумина и във връзка с болестта на Алцхаймер и други невродегенеративни заболявания.
В експериментални модели са наблюдавани взаимодействия с процеси, свързани с натрупването на определени белтъци в мозъка, включително бета-амилоид.
Тези резултати са основание за допълнителни изследвания, но не доказват, че куркуминът предотвратява деменция или забавя развитието на болестта на Алцхаймер при хора.
Към момента няма достатъчно клинични доказателства той да бъде препоръчван за профилактика или лечение на невродегенеративни заболявания.
Сред най-обсъжданите теми са изследванията на куркумина в онкологията.
В лабораторни условия веществото е показало способност да влияе върху определени процеси, свързани с растежа, деленето и оцеляването на туморни клетки.
Подобни резултати са наблюдавани при експерименти с различни видове ракови клетки.
Те обаче не са доказателство, че приемът на куркумин може да предотврати или излекува рак при хора.
За да бъде едно вещество признато за ефективно противораково лечение, са необходими надеждни клинични изпитвания, които да докажат както неговата ефективност, така и безопасността му.
Куркуминът не е заместител на хирургичното лечение, химиотерапията, лъчетерапията или други утвърдени онкологични методи.
Едно от основните предизвикателства пред използването на куркумина е неговата сравнително ниска усвояемост от организма.
Затова някои хранителни добавки съдържат концентрирани екстракти или съставки, които повишават усвояването му, например пиперин от черен пипер.
По-доброто усвояване обаче не означава непременно по-голяма безопасност.
Според американския Национален център за допълващо и интегративно здраве при някои препарати с повишена бионаличност са съобщавани случаи на увреждане на черния дроб.
Германският федерален институт за оценка на риска също предупреждава за възможни нежелани реакции при прием на определени концентрирани добавки.
Куркумата, използвана в обичайните кулинарни количества, не е равнозначна на високодозовите препарати с куркумин.
Приемът на добавки с куркумин може да предизвика стомашен дискомфорт, гадене, киселини и други нежелани реакции.
Особено внимание е необходимо при хора с чернодробни заболявания, при бременност и при прием на лекарства, тъй като са възможни взаимодействия.
При поява на необичайна умора, тъмна урина, пожълтяване на кожата или очите след прием на подобен продукт е необходимо той да бъде спрян и да се потърси медицинска помощ.
Специалистите препоръчват хранителните добавки да не се приемат като заместител на разнообразното хранене и назначеното лечение.
Куркуминът е природно съединение с интересни биологични свойства и значителен научен потенциал. Най-обещаващи засега са данните за възможно облекчаване на някои симптоми при остеоартрит.
За много от останалите популярни твърдения, включително предпазване от деменция, лечение на депресия и противораково действие, липсват достатъчно надеждни клинични доказателства.
Куркумата може да бъде част от разнообразното хранене, но високите дози куркумин под формата на добавки изискват по-внимателен подход.
Източник: herbamedica.bg






