На 7 ноември, събота, Българската православна църква отбелязва Архангелова задушница – един от трите големи дни за възпоменание на починалите. Наричана още Мъжка задушница, тя е посветена на паметта на всички покойници, а по традиция се отдава особена почит и на загиналите български воини. В храмовете се отслужват заупокойни богослужения, а хиляди хора посещават гробовете на своите близки.
Архангелова задушница се отбелязва в съботата преди Архангеловден - празника на свети Архангел Михаил и небесните сили, който православната църква чества на 8 ноември.
В християнската традиция Архангел Михаил е възприеман като предводител на небесното войнство и закрилник на душите. Според народните вярвания той отвежда душите на починалите в отвъдния свят. Именно тази символика свързва Архангеловден с деня за помен на мъртвите.
По традиция близките посещават гробовете на починалите, почистват ги, поставят цветя, палят свещи и преливат с вино.
В православните храмове се отслужват заупокойни литургии и общи панихиди, по време на които свещениците отправят молитви за упокой на душите на починалите.
Свещта символизира вярата и надеждата за вечен живот, а молитвата е най-съществената част от християнското възпоменание.
Обичаят повелява да се раздава храна за „Бог да прости“. Най-често се приготвят варено жито, хляб или питка, плодове и сладкиши.
Житото има особено значение в християнската символика – то напомня за възкресението и вечния живот. Хлябът се свързва с Христос, а виното е част от традиционния помен.
При раздаването на храната се произнасят думите „Бог да прости“, с които се отправя молитвено пожелание за покой на душата на починалия.
Църквата напомня, че смисълът на задушницата не е в раздадената храна, а в молитвата, паметта и милосърдието към ближните.
Архангелова задушница е известна и като Мъжка задушница заради традицията да се почита паметта на българските войници и офицери, загинали за родината.
На този ден в редица населени места се организират възпоменателни церемонии пред военни паметници и мемориали. Поднасят се венци и цветя в знак на признателност към загиналите във войните.
Традицията за специално възпоменание на загиналите военнослужещи води началото си от 1924 г., когато по инициатива на военните среди е установено тяхната памет да бъде почитана в навечерието на Архангеловден.
В народните обичаи Архангелова задушница е ден на смирение, тишина и почит към предците.
В някои райони се вярва, че на задушница душите на починалите се завръщат символично при своите близки.
Съществуват и различни местни поверия, според които на този ден не бива да се устройват шумни веселия или да се извършва тежка домакинска работа.
Православната църква поставя на първо място молитвата за починалите, участието в богослужението и извършването на добри дела в тяхна памет.
Освен Архангелова задушница, на 7 ноември православната църква почита паметта на светите 33 мъченици в Мелитин и на преподобни Лазар Галисийски.
Светите 33 мъченици са раннохристиянски последователи, пострадали заради вярата си, а преподобни Лазар Галисийски е известен със своя подвижнически живот.
Архангелова задушница е последната от трите големи задушници през 2026 година. Предходните бяха Месопустната на 14 февруари и Черешовата на 30 май.
Денят напомня за християнската традиция да се съхранява паметта за починалите чрез молитва, милосърдие и грижа за местата на техния вечен покой.






