Вицепремиерът призова критиците да предложат промени в законопроекта, приет на първо четене от парламента
Българският език заслужава законова защита, а несъгласните с предложените текстове трябва да имат възможност да ги подобрят със свои предложения. Това заяви вицепремиерът Иво Христов в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.
Според него България притежава богат и красив език, чието съхраняване и развитие заслужават специално внимание от страна на държавата.
Христов подчерта, че вместо да отхвърлят изцяло идеята за законова защита, критиците могат да участват в усъвършенстването на текстовете между първо и второ четене.
Защо част от писателите се противопоставят на закона?
Вицепремиерът изрази изненада от позицията на някои представители на литературните среди, които не подкрепят предложената законодателна инициатива.
По думите му е трудно да се разбере защо хора, чиято професионална дейност е пряко свързана с българския език, се противопоставят на идеята за неговата нормативна защита.
Христов коментира и доколко подобен закон би могъл да бъде ефективен на практика.
Той даде пример с Франция, където от години съществува законодателство за защита на френския език, но според него резултатите от тези мерки са ограничени.
„Езикът се променя постоянно“
Вицепремиерът отбеляза, че езикът е жива система, която непрекъснато се развива, възприема нови думи и чуждици и постепенно утвърждава или отхвърля различни езикови форми.
„Езикът се променя постоянно, по него може да се прави диагноза на обществото, но един такъв закон е някакъв корсет, който държи прав гръбнака на езика“, заяви Иво Христов.
Той призна, че не може да гарантира успеха на подобна законодателна мярка, но подчерта, че това не означава, че самата идея е погрешна.
Парламентът подкрепи законопроекта на първо четене
На 4 ноември Народното събрание прие на първо четене Законопроекта за българския език, внесен от партия „Възраждане“.
Предложението получи подкрепата на 153 народни представители, като ДПС не участва в гласуването.
Срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене беше удължен до максималните три седмици, за да могат спорните текстове да бъдат обсъдени и прецизирани.
Какво предвижда Законът за българския език?
Основната цел на законопроекта е създаването на цялостна правна рамка за държавната езикова политика и регламентирането на употребата на българския книжовен език в публичното пространство.
Предвидените разпоредби обхващат няколко основни сфери:
-
Образованието и използването на книжовния български език
-
Държавната администрация и официалната комуникация
-
Медиите и публичното информационно пространство
-
Електронната комуникация
Предвижда се създаване на Консултативен съвет за българския език
Законопроектът включва и създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет.
Новият орган ще изпълнява експертни и консултативни функции, ще подпомага координацията между институциите и ще участва в разработването на политики за опазване и развитие на езика.
В състава му се предвижда да бъдат включени представители на научните и образователните среди, както и на институциите, ангажирани с езиковата политика.
Съветът ще изготвя ежегоден доклад за състоянието на езиковата среда в България.
Предстои законопроектът да бъде разгледан на второ четене, като удълженият срок за предложения дава възможност за допълнителни промени в текстовете преди окончателното им приемане.
Още новини четете в категория
Позиция
8.6 С
6 С
8.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
