Недостатъчното обединение на демократичните политически сили е една от основните причини за загубата на президентските избори. Това заяви заместник-председателят на Народното събрание и депутат от „Демократична България“ Атанас Атанасов в ефира на БНТ. Той коментира резултата от вота, кандидатурата на Андрей Гюров, политическите послания по време на кампанията и бъдещето на опозицията.

Според Атанасов проевропейските политически формации са постигнали определено равнище на взаимодействие, но то не е било достатъчно, за да осигури победа.

„Опозиционните сили не са достатъчно консолидирани и не са обединени под едно знаме“, заяви той.

По думите му изборният резултат е показал необходимостта от по-широко политическо сътрудничество и по-ясна обща стратегия на демократичните партии.

Защо демократичните сили не успяха да се обединят?

Атанасов посочи, че първоначалната идея е била кандидатът за президент на проевропейските формации да бъде определен чрез вътрешни избори и общ механизъм за излъчване на кандидатура.

Този подход обаче е бил променен след назначаването на Андрей Гюров за служебен министър-председател.

Заместник-председателят на парламента уточни, че не е участвал в предизборния щаб и не е правил предложения за кандидат-президентската двойка.

Той коментира и възможността за търсене на по-широка подкрепа, включително от ГЕРБ и ДПС.

Според него подобен ход е носел политически рискове, тъй като е можел да отблъсне част от избирателите на ПП-ДБ.

Атанасов смята, че различията между опозиционните формации и липсата на достатъчна консолидация са се отразили върху представянето им на президентските избори.

Темата за войната и мира е повлияла на изборния резултат

Друга причина за загубата според Атанасов е начинът, по който темата за сигурността и войната в Украйна е присъствала в предизборната кампания.

Той заяви, че политическите сили около Илияна Йотова са използвали страховете от войната, за да мобилизират подкрепа.

В този контекст Атанасов коментира и напрежението в Черно море, включително атаките с дронове и инцидентите с търговски кораби.

Според него нагнетяването на напрежението около тези събития е „операция на руските служби“.

Той смята, че подобни действия имат не само военни, но и икономически и политически последици, тъй като затрудняват морския транспорт, увеличават разходите за застраховане и влияят върху обществените нагласи в черноморските държави.

Предупреждение за политическо влияние върху новия ВСС

Атанасов засегна и процедурата за избор на нов състав на Висшия съдебен съвет.

Според него настоящият състав на кадровия орган трябва да бъде сменен, но съществува риск политическото влияние да се запази и след обновяването му.

Той изрази опасения, че се правят опити за въздействие върху избора на нови членове на съвета.

По думите му формалната смяна на състава не е достатъчна гаранция за независимостта на съдебната власт, ако не бъдат преодолени механизмите за политическо влияние.

Изказването му идва на фона на процедурата за избор на представители на съдийската квота във ВСС.

При гласуването на 7 ноември нито един от 21 кандидати не получи необходимата подкрепа от повече от половината участвали съдии. Затова на 8 ноември се провежда втори тур, на който трябва да бъдат определени шестимата представители на съдийската квота.

Какво предстои пред демократичната опозиция?

Според Атанасов президентските избори са показали, че досегашният модел на сътрудничество между опозиционните сили не е достатъчен за постигане на по-широка обществена подкрепа.

Той постави акцент върху необходимостта от политическа консолидация, общи позиции по въпросите на националната сигурност и последователна алтернатива на политиката на управляващите.

В този контекст резултатът от президентския вот според него трябва да бъде повод за преосмисляне на отношенията между демократичните формации.

Основният въпрос остава дали те ще успеят да преодолеят различията си и да изградят по-широко обединение преди следващите избори.