Администрацията на американския президент Доналд Тръмп обсъжда създаването на нова архитектура за сигурност в Европа, която да включва пряк диалог с Русия още преди окончателното уреждане на войната в Украйна. Инициативата се свързва с Джаред Къшнър, специален представител на Белия дом и зет на Тръмп, който разглежда възможността за възстановяване на механизъм, подобен на някогашния Съвет НАТО–Русия. Предложението обаче среща сериозни резерви в европейските столици, които настояват, че прекратяването на огъня в Украйна трябва да предшества всякакви нови договорености за сигурността на континента.
За инициативата съобщава колумнистът на „Вашингтон пост“ Дейвид Игнатиус, позовавайки се на представители, запознати с дипломатическите контакти.
Според информацията Къшнър иска да обвърже усилията за прекратяване на войната в Украйна с по-широки многостранни разговори между Русия и европейските държави.
Американският подход предвижда двата процеса да се развиват паралелно, така че евентуалното споразумение за Украйна да бъде съпроводено от договорености за бъдещата сигурност на Европа.
На 5 ноември Къшнър представи публично основните принципи на инициативата след консултации с представители на Украйна, НАТО, Европейския съюз и европейски държави.
Предложението включва пет основни направления: постоянни консултации по въпросите на сигурността, надеждни канали за комуникация при кризи, по-голяма прозрачност на военната дейност, взаимни мерки за ограничаване на риска от ескалация и дългосрочна рамка за европейска сигурност и стабилност.
Според американската страна целта е да се създадат практически механизми, които да намалят опасността от бъдещи военни конфликти и да направят отношенията между държавите по-предвидими.
Къшнър подчертава, че евентуалните договорености трябва да зачитат суверенитета и териториалната цялост на всяка страна.
В предложението се посочва също, че никоя държава не бива да има право на вето върху решенията на друга относно нейната сигурност и съюзнически отношения.
Според представените принципи НАТО трябва да запази централната си роля в колективната отбрана на Европа.
По информация на Дейвид Игнатиус Къшнър разглежда Съвета НАТО–Русия като възможен модел за бъдещите контакти между Москва и европейските държави.
Съветът беше създаден през 2002 година като форум за политически консултации, сътрудничество и обсъждане на въпроси, свързани със сигурността.
След руската анексия на Крим през 2014 година НАТО прекрати практическото сътрудничество с Москва. Политическите контакти в рамките на Съвета продължиха в ограничена форма, но след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 година този механизъм на практика престана да функционира.
Възможността за създаване на нов подобен формат поставя въпроса как Русия би участвала в обсъждането на европейската сигурност и какви правомощия би получила.
Този въпрос е особено чувствителен за източноевропейските държави, които от години се противопоставят на руските искания за ограничаване на военното присъствие на НАТО в региона.
Според източниците на „Вашингтон пост“ водещи европейски държави не отхвърлят принципно възможността за бъдещи разговори с Москва.
Разминаването с Вашингтон е преди всичко по отношение на последователността.
Къшнър предлага преговорите за Украйна и обсъжданията за европейската сигурност да вървят едновременно.
Европейските представители обаче настояват първо да бъде постигнато прекратяване на огъня, а едва след това да започнат преговори за по-широка система за сигурност.
Високопоставен представител на европейска държава е заявил пред Игнатиус, че подобен подход крие значителни рискове, но участието в разговорите е за предпочитане пред отсъствието от тях.






