Нова вълна от бомбени заплахи срещу пътнически самолети предизвика извънредни кацания, военни ескорти и сериозни нарушения на въздушния трафик в Европа. Само на 5 ноември близо 30 полета са били засегнати от подобни сигнали, а общият им брой за седмицата надхвърля 30. Според авиационни експерти отклоняването на един самолет може да струва на авиокомпанията до 250 000 долара, дори когато проверките установят, че заплахата е фалшива. Сред засегнатите държави е и България, където изтребители МиГ-29 бяха вдигнати заради сигнали срещу три полета на Ryanair, пише flagman.bg

Поредицата от инциденти предизвика проверки в редица европейски държави. Властите се опитват да установят дали заплахите са свързани помежду си и кой стои зад тях.

Според информация на Reuters и Associated Press до момента не са открити взривни устройства в проверените самолети, а отговорността за сигналите не е установена.

Защо една фалшива заплаха може да струва четвърт милион долара

Авиационният експерт Филип Баум, гостуващ професор по авиационна сигурност в университета в Ковънтри, Великобритания, обяснява, че разходите при подобни инциденти могат да достигнат 250 000 долара за един полет.

Това е приблизителна горна граница, а не фиксирана цена за всяко извънредно кацане.

Загубите се натрупват от пренасочването на самолета към друго летище, необходимите проверки за взривни устройства, забавянето на пътниците и нарушаването на графика на екипажите.

При продължително забавяне може да се наложи осигуряването на резервен екипаж, тъй като пилотите и кабинният персонал имат строго определени ограничения за работното време.

Допълнителни разходи възникват при пропуснати връзки, настаняване на пътници, организиране на наземен транспорт и промени в разписанието на следващите полети.

Баум уточнява, че при кратките европейски маршрути разходите могат да бъдат значително по-ниски, особено когато не се налага престой през нощта.

Отделно от загубите за авиокомпаниите държавите поемат разходите за използването на военна авиация и мобилизирането на службите за сигурност.

Български МиГ-29 ескортираха самолети след заплахи срещу три полета

На 5 ноември България също беше засегната от серията сигнали.

Бомбени заплахи бяха получени срещу три самолета на Ryanair, изпълняващи полети до София от Копенхаген, Мадрид и Лондон.

Машините от датската и испанската столица кацнаха на летище „Васил Левски“ в София, докато самолетът от Лондон беше пренасочен към Пловдив.

На борда на отклонения самолет са се намирали 184 души.

За транспортирането на пътниците от Пловдив до София бяха осигурени три автобуса.

Самолетът беше насочен към отдалечена зона на летището, където бяха извършени необходимите проверки. На място бяха разположени пожарни автомобили и линейки съгласно аварийния план.

Министерството на отбраната съобщи, че изтребители МиГ-29 от авиобаза „Граф Игнатиево“ са изпълнили мисия по охрана на въздушното пространство.

Военните самолети са били вдигнати във въздуха в 10:11 часа, за да прехванат и ескортират гражданските машини.

След проверките не са открити взривни устройства.

Подобни сигнали бяха получени и през предходните дни. На 4 ноември бяха проверени полети от Бергамо и Дъблин до София, а по-рано самолет на Wizz Air от Лондон за българската столица беше пренасочен към Будапеща.

Военни изтребители бяха вдигнати и във Франция, Италия и Хърватия

Случаите в България са част от значително по-широка серия от инциденти.

Самолет на Aer Lingus, пътуващ от Дъблин към Рим, беше пренасочен към френската военновъздушна база в Еврьо след получена бомбена заплаха.

Френските власти изпратиха изтребители, които да прехванат машината. Според канцеларията на премиера Себастиен Льокорню решението е било взето и заради проблеми в комуникацията между пилотите и контролните органи.

След кацането самолетът беше проверен от специалисти по обезвреждане на взривни устройства.

При друг инцидент полет на Finnair от Хелзинки до Рим беше ескортиран първо от хърватски изтребител, а след това от самолети на италианските военновъздушни сили.

Сигнали бяха получени и срещу полети на LOT, Wizz Air, Air Serbia и други авиокомпании.

Проверки бяха извършени на летища в Прага, Виена, Брюксел и Букурещ, като в проверените самолети не бяха открити опасни предмети.

Експерти допускат проверка на реакциите на европейските служби

Една от обсъжданите версии е, че поредицата от заплахи може да представлява координирана кампания за проверка на способността на европейските държави да реагират при извънредни ситуации.

Якоб Функ Киркегор, старши научен сътрудник в брюкселския аналитичен център Bruegel, смята, че подобни действия могат да имат за цел създаването на хаос и несигурност около надеждността на въздушния транспорт.

Според него извършителите биха могли да сравняват времето за реакция и координацията между службите в различните държави.

Така дори без реални взривни устройства могат да бъдат причинени значителни финансови загуби и да се натовари работата на летищата, полицията и военните.

Тази хипотеза обаче не е потвърдена от разследващите органи.

Има ли връзка с хибридни операции срещу Европа?

Поредицата от заплахи се случва на фона на предупреждения от европейски представители за засилване на хибридните действия срещу държави от континента.

В някои от електронните писма със заплахи е използвано името на забранена руска крайнодясна група, известна като „Мъжка държава“.

Основателят на организацията обаче не е поел отговорност за сигналите.

Самото споменаване на групата в писмата не доказва, че тя е техен автор или че зад заплахите стоят руски държавни структури.

Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето определи подобни действия като форма на противопоставяне под прага на открития военен конфликт, при която установяването на извършителите е особено трудно.

Европейският комисар по транспорта Апостолос Дзидзикостас също предупреди, че е твърде рано да се правят заключения дали отделните инциденти са свързани.

Той съобщи, че Европейският съюз е активирал механизъм за обмен на информация по въпросите на авиационната сигурност, докато националните разследвания продължават.

Защо самолетите се отклоняват, дори когато заплахата изглежда фалшива

Авиационните власти подчертават, че всяка получена заплаха трябва да бъде оценена според установените процедури за сигурност.

Специализирани екипи преценяват достоверността на информацията, след което уведомяват екипажа и съответните контролни органи.

Когато самолетът вече е във въздуха, командирът взема решението за последващите действия, включително за евентуално отклоняване към друго летище.

Според британската Асоциация на пилотите в гражданската авиация тези процедури са разработвани и усъвършенствани в продължение на години.

Въпреки финансовите загуби и неудобствата за пътниците основен приоритет остава предотвратяването на реална опасност.

Разследванията на серията от бомбени заплахи продължават. Засега няма официално установен общ организатор, нито доказателства, че всички сигнали са част от една и съща операция.

Източници: flagman.bg, Reuters, AP