Той е символ на настъпващата пролет, на здравето и на новото начало. Основният елемент на празника са мартениците – червено-бели гривни или украшения, които се носят за здраве и щастие.
Според народната традиция Баба Марта е стара жена, която носи променливо настроение – понякога е весела и слънчева, а друг път – строга и студена. Затова на този ден хората си пожелават здраве и късмет, за да „омилостивят“ Баба Марта и да им донесе благополучие.
Мартеницата се връзва на китката или се закача на дрехата, а в някои региони се слага на прага на дома. Цветовете ѝ имат символично значение: червеното е символ на здраве и сила, а белото – на чистота и щастие.
Мартениците се носят до първото виждане на щъркели или други пролетни птици, след което се закачат на дърво или се пускат в река – вярва се, че така носителят на мартеницата ще има здраве и плодородие през годината.
На Баба Марта децата често играят с мартеници и разменят червено-бели гривни с приятели и близки.
В някои региони се гадае за бъдещето – според легендите цветът и състоянието на мартеницата предсказват здраве и успех.
Не е хубаво на този ден да се мръщи или да се карате – вярва се, че лошото настроение ще продължи през цялата година.
Жените спазват обичай да не перат или да не варосват къщата, за да не „изперат“ щастието.
Днес Баба Марта е празник, който обединява поколенията. Хората продължават да спазват традицията, а мартениците се използват като красиви аксесоари и подаръци. Те напомнят за грижата към близките, за здравето и за радостта от пролетта.






