Той символизира посрещането на пролетта и се свързва с пожелания за здраве, късмет и плодородие. Поради своята културна значимост, този обичай е включен в списъка на ЮНЕСКО под името „Културни практики, свързани с март“ като част от нематериалното културно наследство на човечеството.
През 2017 г., по време на заседание на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство в Република Корея, мултинационалната номинация „Мартеница“ беше вписана в представителния списък на ЮНЕСКО. Номинацията обхваща четири страни: България, Северна Македония, Молдова и Румъния.
Молдова
Първи март се нарича „Мърцишор“ – от думата Marti (март). Според традицията момичетата подаряват мартеници на момчетата, които ги носят до края на месеца. През април мартениците се закачат на плодово дръвче. В Молдова ежегодно се провежда фестивал „Мърцишор“, който се е превърнал в голям празник.
Румъния
В Румъния амулетите се наричат също „мърцишор“. Те се връзват на китката на жени и деца, а ако се подарят на мъж, той ги носи в джоба или обувката, без да се виждат. Мартеницата се свързва с легендата за Баба Докия, която преде дълга нишка на времето в първите девет дни на март – период, бележещ началото на земеделската година. Румънките избират един от тези дни, за да гадаят късмета си за годината: слънчев ден – късмет и плодородие; студен и дъждовен ден – предпазване от беди.
Северна Македония
Там мартениците се наричат „мартинки“ и се считат за магически предмети, които защитават от злото и носят здраве и плодородие. Те се носят на лявата ръка и се държат скрити от чужди очи. Мартинката може да се закачи и на вратата на дома за защита. Традицията повелява мартинката да се носи докато се види първата лястовица, след което се поставя под камък.
Гърция
В Северна Гърция обичаят също е разпространен. Мартенички се връзват на китките на децата, за да предпазят лицата им от първото пролетно слънце. Някои ги закичват на пръстите на ръцете или краката, вярвайки, че така човек няма да се спъва. В различни райони мартеници се закачат на розови клончета за плодородие или на стомни, за да запазят водата студена. Мартеницата се сваля до появата на първата лястовица или чак на Великден, когато конците се закачат на голямата църковна свещ.







old_beggar
01.03.2026 12:47т.е. в бившите български земи...