Предложението предвижда еднократен допълнителен данък от 33% през 2027 г. върху определената по специалния механизъм „свръхпечалба“, а не върху цялата печалба на банките. Сред секторите, които се предвижда да бъдат обхванати, са още застраховането, телекомуникациите, търговските вериги, обменните бюра и компаниите за бързи кредити.

Според АББ обаче не е доказано наличието на действителна „свръхпечалба“, която да оправдава подобно извънредно облагане. Организацията поставя и икономически и правни въпроси около предложения механизъм.

АББ оспорва начина, по който се определя „свръхпечалбата“

Един от основните аргументи на банковата асоциация е свързан с избрания референтен период 2020–2025 г.

Според АББ механичното сравняване на номиналната печалба през различни години не е достатъчно, за да бъде установено наличието на извънредна печалба. Финансовият резултат зависи и от размера на дейността, вложения капитал, поетия риск, инвестициите и ефективността, посочват от организацията.

Особено спорно според асоциацията е включването на кризисните 2020 и 2021 г., когато икономическата активност беше засегната от пандемията, както и на 2022 г., когато върху финансовите резултати оказват влияние обезценки на държавни ценни книжа.

Така ниската база от кризисните години може да превърне част от последвалото възстановяване в статистически отчетена „свръхпечалба“, е тезата на АББ.

Подобен въпрос постави и управителят на БНБ Димитър Радев. Според него референтният период обхваща пандемията, период на необичайно ниски лихви, инфлационен и енергиен шок и последвалата промяна в лихвената среда. Той посочи, че по-високата абсолютна печалба може да е резултат както от икономическа рента, така и от нормална възвръщаемост върху по-голям капитал и баланс.

Печалбата расте, но нарастват и банковите активи

АББ аргументира позицията си и с промяната в размера на банковия сектор.

Според представените от организацията данни през 2019 г. печалбата на банките преди данъци е била 0,94 млрд. евро, докато през 2025 г. достига 2,15 млрд. евро.

За същия период активите на банковата система са се увеличили от 58,39 млрд. евро до 116,08 млрд. евро – ръст от 98,8%. Ценовото равнище за периода също се е повишило значително.

Позицията на АББ е, че сравнението единствено на номиналната печалба, без да се отчитат инфлацията и увеличеният размер на банковите баланси, може да създаде подвеждаща представа за реалния ръст на рентабилността.

Предупреждение за кредитите

Един от основните аргументи на банките срещу допълнителното облагане е потенциалният ефект върху кредитирането.

Според АББ изземването на допълнителен ресурс чрез данъци може да ограничи способността на банките да натрупват капитал и съответно възможностите им да отпускат нови кредити.

Организацията предупреждава за риск от по-неблагоприятни условия за домакинствата и бизнеса, ограничаване на инвестициите и последващ отрицателен ефект върху икономическия растеж.

Това представлява оценка на банковата асоциация за възможните последици, а не вече настъпил ефект от мярката.

Подобни опасения изрази и управителят на БНБ Димитър Радев. Според него при оценката на предложението трябва да се изследва не само непосредственият приход за бюджета, но и въздействието върху капитала, кредита, лихвените условия, инвестициите, икономическия растеж и цената на държавното финансиране.

Правната конструкция на предложението

Освен икономическите възражения банковата асоциация поставя въпроси и за правната конструкция на предложението.

Според АББ механизмът наподобява временната солидарна вноска, използвана в ЕС по време на енергийната криза, но сега се предлага извън аналогична извънредна ситуация и за предприятия от различни сектори.

Организацията поставя въпроса дали действително се облага доказана „свръхпечалба“, или на практика се въвежда допълнителна секторна данъчна тежест.

АББ вижда потенциален проблем и по отношение на принципа на равнопоставеност, тъй като предложението обхваща определени икономически дейности, но не всички предприятия, които биха могли да отчетат сходен размер или ръст на печалбата.

Оценка на ефекта и анализ на последствията

АББ настоява предложението да бъде придружено от подробна оценка на въздействието – не само за очакваните приходи в бюджета, но и за кредитирането, банковия капитал, инвестициите, заетостта и финансирането на държавата.

Според организацията прогнозата за допълнителните бюджетни приходи сама по себе си не е достатъчна за оценка на цялостния икономически ефект.

Подобна теза застъпва и управителят на БНБ, според когото непосредствената бюджетна сметка трябва да бъде допълнена с базов и неблагоприятен сценарий за отражението върху финансовата система и икономиката.

22,6 млрд. евро държавни ценни книжа в банковите баланси

АББ обръща внимание и на ролята на банките при финансирането на държавата.

Според данните, представени от организацията, към 31 юли 2026 г. дълговите ценни книжа в банковите баланси възлизат на 22,6 млрд. евро, или 18,8% от активите им.

Тезата на асоциацията е, че ограничаването на финансовия капацитет на банките може да намали възможностите им за участие в бъдещи емисии на държавен дълг и потенциално да увеличи цената на държавното финансиране.

Над 25 000 души работят в банковия сектор

В позицията е разгледан и потенциалният ефект върху заетостта и инвестициите.

По данни, цитирани от АББ, в банковия сектор работят над 25 000 души.

Асоциацията предупреждава, че допълнителната данъчна тежест може да се отрази върху инвестициите в технологии, дигитализацията и квалификацията на служителите, както и върху поддържането на банковата мрежа в по-малки населени места.