От близо пет години, но без резултат, жителите на Ковачевица и Лещен настояват за ограничаване на строителството и забрана на бетонови постройки в селищата, които са характерни със своите автентични къщи от XVIII и XIX век. Те се жалват, че населените места ще престанат да привличат туристи, ако не се вземат мерки в най-скоро време за ограничаване на бума на строителните дейности.
Проблемът е особено актуален за Лещен, където се вдигат хотелски комплекси и къщи за гости, които нямат нищо общо с местната архитектура и начин на вдигане на сгради – излива се бетон, покрива се с керемиди вместо с характерните за района тикли, поставят се прозорци с алуминиева дограма и само декоративно се облицоват с камък и дърво, за да наподобяват старите възрожденски къщи.
За разлика от съседните села Ковачевица и Долен, Лещен обаче няма цялостен статут на самостоятелен архитектурен резерват, но има строги градоустройствени и архитектурни изисквания за новото строителство. Редица автентични възрожденски къщи в Лещен са обявени за единични недвижими културни и архитектурно-строителни ценности. Самите сгради са представители на прочутата Ковачевишка архитектурно-строителна школа. Над 15 исторически къщи в селото са изцяло реставрирани, като са запазени техните традиционни чардаци и каменни покриви (тикли).
Този облик на Лещен през последните години губи постепенно своя чар и автентичност. Особено това лято, когато стотици туристи са направили своите резервации, строителните дейности не спират.
Спокойствието и идилията са заменени от разминаване с бетоновози, багери, и шум от строителни обекти. Туристи и гости на местата за настаняване се оплакват, че когато строителите приключат работа привечер, то тогава в новопостроените големи комплекси започват чалга-партитата, които продължават на високи децибели до малките часове на нощта.
Според сигнали до редакцията ни, два са обектите в Лещен, които са напът да преобразят атмосферата, превръщайки спокойното село в курорт по подобие на Слънчев бряг - това са хотел „Лещен“ и комплекс „Родопски кът“.
От пръв поглед се вижда, че двата хотелски комплекса при строителството си са заобиколили в някои отношения Общия устройствен план (ОУП) на Община Гърмен, към която принадлежи Лещен. Тъй като селото попада в зона с ниско застрояване и съхранена възрожденска архитектурна среда, параметрите са силно ограничени: позволени са 2 етажа (в изключителни случаи 2 етажа + мансарден или приземен етаж, в зависимост от денивелацията на терена), както и максимална височина до 7 метра (измерва се кота корниз) за масива от жилищни зони с по-строг режим. Има и ограничение до 60% за плътност на застрояване, т.е. изисква се минимум 40 на сто от парцела да е зелена площ.
Освен сухите числа за височина, Община Гърмен налага сериозни ограничения за визията, за да се запази автентичният стил на Ковачевишката архитектурна школа по отношение на фасадите, покривите и други детайли.
Но типично по български и тук всичко трябва да се опорочи. В Лещен има констатирани случаи на незаконно строителство, както и спорове, свързани с преустройства и нарушаване на регулациите.
Има доказани нарушения от ДНСК при изграждане на допълнителни обекти без разрешителни: масивни каменни огради, издигнати без одобрени строителни книжа; дървени навеси, барбекюта и помощни постройки в частни имоти и къщи за гости, които не фигурират в първоначалните архитектурни проекти.
По време на изграждането на хотела (около 2018 г.) мащабът на сградата (четири етажа на етап груб строеж) предизвика сериозно недоволство в социалните мрежи. Критиките бяха насочени към това, че масивната стоманобетонна конструкция нарушава автентичния силует на архитектурния резерват.
Хотелът по неведоми пътища е одобрен като строителство с надвишени коти и квадратури спрямо изискванията по ЗУТ. Оборудван е с вътрешен асансьор и с наднормените си габарити изцяло не съответства на концепцията с. Лещен да запази автентичния си възрожденски стил и преживяване.
Казусът предизвика извънредна проверка от страна на Община Гърмен за съответствието на издадените от главния архитект строителни книжа. Проверката установи, че проектът има нужните разрешителни, поради което строежът бе завършен и днес хотел „Лещен“ работи законно с развита СПА инфраструктура.
Как се случва обаче това? Оказва се, че главният юрисконсулт на Община Гърмен Таня Василева Петканина е сестра на собственика на хотела Георги Василев Петканин.
Редица документи за общински сделки от 15 години насам в района на Община Гърмен, както и такива, свързани със строителство и разрешителни, се свързват именно с нея.
Затова никак не случайно, че собствениците на хотел „Лещен“ (т.е. брат ѝ и снаха ѝ) през 2025 г. са получили разрешително за строеж върху парцел в пряка близост до хотела с цел реализиране на зала, която да функционира като зала за събития към хотела. Закупени са парцели, една част общински, а друга част от тях на горски фонд.
И точно в разгара на туристическия сезон строителната площадка е въведена в действие. Ползва се тежкотоварна техника без да се спазват задължителните от закона нормативи, които забраняват всякакъв вид строителни дейности по време на почивните дни и определените от закона периоди на висок сезон за всички места обявени като курортни селища в България.
Вторият известен с габаритните си обеми туристически обект в Лещен е комплект „Родопски кът“ (собственост на „А.С. СТИЛ 2010“ ООД, ЕИК 201263166):
В комплекса има 4 големи постройки с няколко пристройки към тях, обявени като къщи за гости. Интересното е, че за построяването на комплекса са спечелени няколко отделни проекта по мярка 311 и 312 в конкретна последователност от 4 различни еднолични търговци, всеки един от които впоследствие е прехвърлил търговското си дружество към сегашната „А.С. Стил 2020“, която се гордее с построения си комплекс, сякаш е изграден със собствени средства. Следите по прехвърлянията на дружествата могат да се проследят в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
За да бъдат издигнати обекти с размерите на Хотел „Лещен“ (строена около 2014–2018 г.) и Комплекс „Родопски кът“, за конкретните им парцели задължително са правени изменения на ПУП (Подробен устройствен план) и планове за застрояване. Тези промени се одобряват с решения на Общинския съвет в Гърмен или със заповеди на кмета. С тях се променят показатели като Кинт (коефициент на интензивност), височина на застрояване и процент на озеленяване, за да се разреши изграждането на по-големи сгради, отколкото е стандартно за жилищна къща. Именно тези индивидуални изменения са позволили на Хотел „Лещен“ и на комплекс „Родопски кът“ да получат законно разрешително за строеж за 4-етажна сграда в резервата.
За отбелязване е, че точно в периода на засилено строителство в Лещен (между 2010 и 2020 г.), Община Гърмен нямаше приет цялостен Общ устройствен план (ОУП).
Тъй като Лещен е с много малко постоянно население (под изисквания минимум за самостоятелно кметство), селото няма изборен кмет, а се управлява от кметски наместник, назначен от кмета на Община Гърмен (от 1999 г. досега Гърмен се управлява традиционно от кметове на ДПС). През годините те са успели да съгласуват с Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) по силата на Закона за културното наследство (ЗКН) промените в местния план и инвестиционен проект по ЗУТ. Така към днешна дата двата хотелски комплекса имат изрядни издадени строителни книжа.
За Лещен обаче остават излетият бетон, а за стотиците туристи - шумът от строителна техника в активен сезон, както и шумните тържества, случващи се на допълнително излетите от бетон зали.
Източник: Big5.bg






