Теофан е роден в Газа и се прочул с изключителната си щедрост. Той приемал пътници и не им искал пари, а раздавал средствата си на бедни и нуждаещи се.
В края на живота си тежко заболял, но според преданието не се оплаквал от съдбата си. След смъртта му тялото му било чудотворно изцелено, а мощите му започнали да излъчват миро.
Кириак живял през V век и бил родом от Коринт. Още на 18 години избрал монашеския живот и се посветил на молитвата.
По-късно се оттеглил в пустинята, където живял като отшелник. Според преданието край него живеел лъв, когото светецът хранел от ръката си. Кириак починал на 109-годишна възраст.
Вярващите се обръщат към него за закрила на пътешественици, избавление от болести и униние.
Денят се свързва с милосърдието и помощта към нуждаещите се. Смята се за добра поличба да се даде храна или милостиня, да се помогне на човек в нужда или да се каже добра дума.
Обичайно е денят да започне с посещение на църква и молитва. Важно място заемат прошката и отказът от гняв и отмъстителност.
Според народните вярвания на този ден трябва да се избягват кавги, грубост, клюки, завист, алчност и униние.
Смята се, че не бива да се подминава човек, който моли за помощ. Съществува и поверие да не се вземат намерени на земята пари, тъй като това можело да донесе финансови неприятности.
Народната традиция съветва още да не се харчат средства безразсъдно и да не се дават пари назаем, тъй като според суеверието те трудно ще бъдат върнати.






