Православната църква почита днес свети апостол Филип - един от дванадесетте най-близки ученици на Иисус Христос. Празникът е известен като Филиповден и съвпада с Рождественските, или Коледните заговезни - последния ден преди началото на 40-дневните Коледни пости. С деня са свързани редица народни обичаи, а имен ден празнуват носещите името на светеца.
На 14 ноември Българската православна църква почита също свети благоверни цар Управда-Юстиниан и свети мъченик Константин от Идра.
Свети Филип е роден във Витсаида, край Галилейското езеро – същия град, от който произхождат апостолите Андрей и Петър.
Според Евангелието от Йоан той е сред първите ученици, призовани лично от Иисус Христос. След като приема призива да го последва, Филип довежда при Спасителя и Натанаил, който по-късно също става един от апостолите.
След Възкресението и Възнесението на Христос апостол Филип посвещава живота си на разпространението на християнската вяра. Според църковното предание проповядва в различни области на Мала Азия и достига до град Йерапол във Фригия, където загива мъченически заради вярата си.
Църквата го почита като пример за вярност, духовна решителност и готовност за саможертва.
Филиповден има особено място в православния календар, защото непосредствено предхожда началото на Рождественския пост.
От утре, 15 ноември, започват 40-дневните Коледни пости, които продължават до 24 декември включително. Те са период на духовна подготовка за един от най-големите християнски празници – Рождество Христово.
Постът е известен още като Филипов, тъй като започва непосредствено след деня на свети апостол Филип.
Според православната традиция постенето не се изчерпва с ограниченията в храненето. То е свързано с молитва, покаяние, прошка, милосърдие и стремеж към духовно пречистване.
В българския народен календар 14 ноември е познат като Коледни заговезни. По традиция семействата се събират около богата трапеза, преди да започне периодът на въздържание.
На масата могат да присъстват месни и млечни ястия, като в различните краища на България се приготвят пиле с кисело зеле, баница, тиквеник и други домашни гозби.
Един от старите народни обичаи повелява след последната блажна вечеря дървената лъжица, с която е ядено, да бъде прибрана и да не се използва до Коледа. Този символичен жест бележи началото на постния период.
В някои райони денят е свързан и с началото на така наречените Вълчи празници. Според народните вярвания тогава се спазват определени забрани за домашна работа, шиене и работа с остри предмети, за да бъдат предпазени хората и добитъкът от вълци.
Тези обичаи са част от традиционните народни представи и не са задължителни църковни предписания.
На Филиповден имен ден празнуват Филип, Филипа, Филипка, Филка, Филко, Фильо, Филчо, Филипина и други производни на името.
Името Филип произлиза от старогръцкото Philippos и означава „обичащ конете“.
Празникът е повод за поздравления и семейни събирания, а според християнската традиция най-важното послание на деня е свързано с вярата, добротата и подготовката за предстоящото Рождество Христово.






