На 31 октомври Българската православна църква почита паметта на шестима от седемдесетте Христови апостоли – Стахий, Амплий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул. На същата дата се възпоменава и свети мъченик Епимах, който според църковното предание загинал заради християнската си вяра. Денят не е сред големите православни празници, но напомня за първите разпространители на християнството и тяхната саможертва.
Освен дванадесетте най-близки ученици на Иисус Христос, Православната църква почита и седемдесет апостоли, които според християнската традиция разпространявали Евангелието сред различни народи.
Сред тях е свети Стахий, за когото църковното предание разказва, че бил ръкоположен от апостол Андрей Първозвани за епископ на Византион. Той проповядвал християнството в продължение на шестнадесет години.
Свети Амплий бил епископ в Лида, а свети Урбан служил в Македония. Свети Наркис разпространявал християнското учение в Атина, Апелий бил епископ в Ираклия, а Аристовул се смята за един от първите проповедници на християнството в Британия.
Според житията някои от тези апостоли завършили живота си като мъченици за вярата.
На 31 октомври се почита и свети мъченик Епимах, роден в Египет в християнско семейство.
Още като млад той избрал отшелническия живот и се установил в пустинна местност, където се отдал на молитви и духовни подвизи.
Когато научил за гоненията срещу християните в Александрия, Епимах отишъл в града и открито се противопоставил на езическите обреди.
Според житието му той бил арестуван, подложен на жестоки мъчения и накрая обезглавен, след като отказал да се отрече от вярата си.
Църковното предание разказва и за чудо, случило се по време на мъченията му – жена, която не виждала с едното си око, прогледнала, след като капка от кръвта на светеца попаднала върху него. Този разказ е част от религиозното житие на мъченика.






