Бившият служебен министър на правосъдието и на вътрешните работи Иван Демерджиев заяви, че ще продължи да подкрепя президента Румен Радев и не изключва възможността отново да поеме поста на служебен вътрешен министър. Той направи изявлението в студиото на предаването Здравей, България по NOVA.
Демерджиев посочи, че от години е до президента Радев в усилията му за „разграждане на модела на разградената държава“ и за осигуряване на по-добро бъдеще за България. По думите му политическият проект на държавния глава все още не е факт, но той вярва в неговия успех.
Той заяви, че при хипотеза, в която стане служебен министър на вътрешните работи, би освободил всички областни директори на полицията. Според него в управляващото мнозинство има „сериозен страх“, че дългогодишният модел на управление е към края си, като не изключи възможността за вътрешен разрив.
Демерджиев коментира и решението на премиера в оставка Росен Желязков да подпише участието на България в Съвета за мир, иницииран от президента на САЩ Доналд Тръмп.
По думите му министър-председател в оставка не може да дефинира националния интерес без мотиви и без обсъждане в Народното събрание. Той изрази мнение, че действията на правителството са продиктувани от стремеж за политическо оцеляване и за решаване на лични проблеми.
Демерджиев подчерта, че поканата за участие в Съвета за мир е била отправена персонално към президента Радев и определи като неуместна реакцията на външния министър в оставка. По думите му Радев правилно е заявил, че институции в оставка не бива да поемат дългосрочни ангажименти с потенциално сериозни последици.
Бившият министър коментира и ситуацията около и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Според Демерджиев Сарафов отдавна е изведен от закона от тази позиция, като редица съдебни състави са потвърдили това.
Той изрази мнение, че заемането на поста при тези обстоятелства представлява узурпиране на власт и че Конституционният съд в крайна сметка ще го освободи от длъжността.
В заключение Демерджиев заяви, че националната политика не бива да се гради върху опити „да се хареса на всички“, а върху ясни принципи и отговорност към обществото.






