Промяната на перспективата пред кредитния рейтинг на България от положителна на стабилна е предупреждение за състоянието на икономиката. Това заяви председателят на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ Николай Денков.
В същото време международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“ потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на страната на ниво BBB+ и краткосрочния – A-2.
От агенцията посочват нарастващите бюджетен дефицит и дефицит по текущата сметка като причини за промяната в перспективата. S&P прогнозира растеж на българската икономика от 2,8% през 2026 г., докато Денков предупреди, че заложената в бюджета политика може да доведе до рецесия.
„Вместо положителна перспектива за развитие, това, което виждат те, е предупреждение. В момента дават стабилна перспектива, т.е. ние преставаме да се развиваме напред, а следващата стъпка може да бъде перспективата надолу“, заяви Денков.
По думите му оценките на рейтинговите агенции са сред първите показатели, които инвеститорите следят, когато решават в коя държава да вложат средства. Той предупреди, че по-неблагоприятната перспектива може да повлияе върху решенията за изграждане на нови производства и разширяване на бизнеса.
Денков определи като основен проблем нереалистичните разчети в бюджета. Според него ограничаването на ръста на доходите под нивото на инфлацията ще свие вътрешното потребление, а едновременното увеличаване на данъчното натоварване и налагането на големи глоби ще изпрати негативен сигнал към инвеститорите.
„Базово икономическо правило е: като намалиш потреблението, като изгониш инвеститорите, следва рецесия“, каза бившият министър-председател.
Той отхвърли тезата, че промяната в перспективата е свързана с въвеждането на еврото. Денков посочи Унгария и Румъния като примери за държави извън еврозоната с по-висока инфлация и заяви, че според него проблемът е в икономическата политика, а не в общата европейска валута.
Денков припомни, че инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост приключват през тази година. Според него основната задача на правителството е била да създаде условия за привличане на нови инвеститори през следващите години.
В разговора беше обсъдена и санкцията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу „Кауфланд България“ в размер на общо 75 653 706 евро.
КЗК посочи три нарушения, свързани с натиск върху доставните цени, приспадане на възнаграждения за услуги и забавяне на преговори с производители. Решението може да бъде обжалвано пред Административния съд – София-област в 14-дневен срок.
„Кауфланд България“ отхвърли обвиненията и заяви, че може да преразгледа планираните си инвестиции в размер на 200 млн. евро през следващите три години.
Денков постави под въпрос дали санкцията ще издържи при съдебно обжалване и предупреди, че евентуалното ѝ отменяне или значително намаляване би нанесло репутационна щета на страната.
По думите му големите търговски вериги имат значение не само за вътрешния пазар, но и за износа на българска селскостопанска и хранителна продукция.






