Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание даде зелена светлина на първо четене на проектите за държавния бюджет за 2026 г. и план-сметките на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.

Основните акценти, заложени във финансовата рамка от Министерския съвет, са: предвиденият дефицит е 5,7% от БВП, или около 7,2 млрд. евро; заложен е нов държавен дълг, с който общият дълг на страната ще достигне 37,7 млрд. евро, или 31,1% от БВП; сред мерките за увеличаване на приходите е повишаването на максималния осигурителен доход до 2300 евро.

Планира се и увеличение на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии. Винетките пък поскъпват с 30%. Увеличава се и акцизът на цигарите, а печалбите от хaзартна дейност на участниците в игрите ще се облагат с 10%. Размерът на минималната работна заплата е заложен да бъде 620 евро.

След като бъде приет на второ четене в парламентарната зала, бюджетът ще влезе в сила от 1 август, предаде NOVA.

Предложението за бюджета на ДОО беше подкрепено от 14 народни представители, девет гласуваха „против“, а въздържали се нямаше.

Законопроектът беше представен от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова и управителя на Националния осигурителен институт Весела Караиванова, предаде БТА.

По-високи пенсии през 2026 г.

Според заложените параметри средният размер на пенсията през 2026 г. се очаква да достигне 543,46 евро. Всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., ще бъдат актуализирани от 1 юли по т.нар. швейцарско правило с 7,8%.

Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се предвижда да нарасне от 322,37 евро на 347,51 евро. Максималният размер на пенсията остава без промяна – 1738,40 евро.

От 1 август се предлага минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица да бъде увеличен до 620,20 евро, а максималният осигурителен доход да достигне 2300 евро.

Промени се предвиждат и за държавните служители и служителите по Закона за съдебната власт, които ще започнат да внасят лични осигурителни вноски.

От август съотношението между работодател и служител ще бъде 80:20, а от началото на 2027 г. ще се промени на 60:40.

Различни позиции по бюджета

По време на обсъждането бяха представени различни становища. Омбудсманът Велислава Делчева предупреди, че финансовата политика не трябва да се реализира за сметка на хората в най-уязвимо положение.

Работодателските организации се противопоставиха на увеличението на максималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове. От КНСБ обаче подкрепиха предложените мерки, като ги определиха като инструмент за ограничаване на сивата икономика.

НЗОК с бюджет от над 5,2 млрд. евро

Проектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса беше приет на първо четене с 15 гласа „за“, девет „против“ и без въздържали се.

Заложените приходи и трансфери за 2026 г. възлизат на 5,256 млрд. евро, като същият размер е предвиден и за разходите.

Предвидените разходи са с 412,3 млн. евро повече спрямо бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява увеличение от 8,5%.

Средствата за здравноосигурителни плащания ще бъдат 4,93 млрд. евро – с 395 млн. евро повече или ръст от 8,7% спрямо настоящата година.

През 2026 г. Министерството на здравеопазването ще предоставя ежемесечни трансфери към бюджета на НЗОК в общ размер от 101,49 млн. евро годишно. Средствата ще бъдат предназначени за дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Вносителите посочват, че проектът е изготвен в рамките на бюджетната политика при запазване на размера на здравната вноска от 8%. Според тях публичните средства ще бъдат управлявани при спазване на принципите за законосъобразност, прозрачност и ефективност.