Годишната инфлация в България се ускорява до 6% през октомври, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това съобщи управителят на Българската народна банка Димитър Радев по време на Монетарния и финансов институционален форум (OMFIF) в София. Той предупреди, че инфлационният натиск в страната остава по-силен от средния за еврозоната, а при трайно повишаване на цените може да се наложи ново увеличение на основните лихвени проценти.

Според Радев членството в еврозоната не премахва различията между националните икономики и не отменя необходимостта от разумна вътрешна икономическа политика.

„Присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики, нито необходимостта от разумни вътрешни политики“, подчерта той.

Управителят на БНБ посочи, че през септември годишната инфлация в България е била 5,6%, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, при средно равнище от 3,8% за еврозоната.

Предварителните данни на НСИ за октомври показват допълнително ускоряване на инфлацията до 6%.

„Тези стойности показват, че инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната“, заяви Радев.

По думите му общата парична политика на Европейската централна банка осигурява рамката за ценова стабилност, но вътрешното търсене, кредитирането и условията за финансиране продължават да оказват влияние върху ценовата динамика във всяка отделна държава.

БНБ предупреждава за рисковете от бързото кредитиране

Димитър Радев обърна специално внимание на състоянието на банковия сектор в България.

Той подчерта, че банките остават добре капитализирани и разполагат с висока ликвидност, но кредитирането продължава да нараства със значителни темпове, особено при жилищните заеми.

Според управителя на БНБ това налага превантивен подход от страна на надзорните органи.

„Добрите показатели на банковия сектор не са основание за облекчаване на изискванията“, заяви Радев.

Той посочи, че националните централни банки трябва да наблюдават не само финансовото състояние на кредитните институции, но и рисковете, произтичащи от промени в икономическата, правната и регулаторната среда.

Когато подобни промени могат да засегнат устойчивостта на банките, кредитирането или цената на финансирането, независимата централна банка има задължението да оцени последствията и да ги представи ясно пред обществото, подчерта Радев.

ЕЦБ може отново да повиши лихвите

Управителят на БНБ коментира и последното решение на Европейската централна банка от 29 октомври, когато Управителният съвет остави трите основни лихвени процента без промяна след увеличенията през септември.

Радев определи решението като правилно, тъй като дава възможност да бъде оценено въздействието на енергийния шок и затягането на финансовите условия.

Той обаче предупреди, че перспективите за инфлацията са се влошили спрямо септември.

„Октомврийската пауза беше решение да оценим наличните данни, а не заключение, че затягането на паричната политика е приключило“, заяви управителят на БНБ.

По думите му, ако новите икономически данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив, може да се наложи допълнително увеличение на лихвените проценти.

Подобно решение би се отразило върху условията за финансиране в еврозоната, включително върху цената на новите кредити за домакинствата и бизнеса.

Енергийният шок повишава инфлацията в еврозоната

Радев посочи, че годишната инфлация в еврозоната е достигнала 3,8% през септември, като значителна част от ускорението се дължи на по-силното от очакваното поскъпване на енергоносителите.

Според него това увеличава риска инфлацията да остане над целевото равнище от 2% за по-продължителен период.

Основният въпрос пред Европейската централна банка е дали по-високите енергийни цени ще започнат да се пренасят по-широко върху останалите стоки и услуги, заплатите и инфлационните очаквания.

Засега базисната инфлация остава относително стабилна и не се наблюдава широко разпространено пренасяне на енергийния шок върху възнагражденията, посочи Радев.

Той определи това като положителен сигнал, но предупреди, че рисковете не са преодолени.

Прогнозата за инфлацията през 2027 г. е повишена

Управителят на БНБ съобщи още, че очакванията за инфлацията в еврозоната през 2027 година са ревизирани нагоре.

Прогнозата за общата инфлация вече е 2,6%, а за базисната – 2,5%.

Според Радев положителният сигнал е, че дългосрочните инфлационни очаквания продължават да се задържат около целевото равнище от 2%.

Той подчерта, че запазването на доверието в способността на Европейската централна банка да осигурява ценова стабилност е от ключово значение за икономиката.