След президентските избори България има яснота за политическото си ръководство, но пред икономиката остават редица въпроси. Малкият и средният бизнес продължава да работи в условия на несигурност заради противоречивите сигнали около минималната работна заплата, осигуровките и местните данъци и такси. Това коментира Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение на малкия и средния бизнес, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

По думите ѝ предприемачите очакват последователни и предвидими послания от властта, които да очертаят ясна посока за развитието на страната в рамките на Европейския съюз. Реалните резултати обаче ще зависят от капацитета на управляващите да превърнат заявките за реформи в конкретни политики.

Политическата стабилност е важна за бизнеса

Предвидимостта на политическата и икономическата среда е особено важна за малките предприятия, които трудно понасят резки промени в правилата. Негулова подчерта, че липсата на дългосрочна яснота затруднява планирането и принуждава предприемачите непрекъснато да променят стратегиите си.

Над 44% от малките предприятия са семейни бизнеси, а повече от 100 000 са микрофирмите и самоосигуряващите се лица с един или двама служители. За разлика от големите компании, те нямат специализирани екипи за анализи и прогнози, а решенията се вземат пряко от собствениците.

Според Негулова част от предприемачите са изправени пред труден избор – да се адаптират към променящите се условия или временно да преустановят дейността си.

Достъпът до финансиране остава проблем

Малкият и средният бизнес разчита основно на банково финансиране и европейски и национални програми. По-опитните компании, които вече са изградили необходимия административен капацитет, усвояват по-успешно публичните средства. За предприятията в селските райони и малките общини достъпът до подкрепа е по-труден.

Допълнителна пречка е изискването за собствено съфинансиране, което при някои програми достига около 50%. При ограничени печалби това затруднява инвестициите и разширяването на дейността.

Негулова обърна внимание и на административната тежест. Според нея всяка нова законодателна мярка трябва да бъде оценявана за въздействието ѝ върху малките и средните предприятия. Необходимо е и подобряване на електронните услуги, които остават разпокъсани и трудни за използване. В някои региони, включително Северозападна България, дигиталните умения също продължават да бъдат предизвикателство.

Високите енергийни цени натоварват предприятията

Разходите за горива и електроенергия остават сериозен фактор за себестойността на продукцията. Негулова посочи, че бизнесът се нуждае от инструменти за подкрепа, особено при резки скокове на цените.

По думите ѝ държавата трябва да намери механизми, които да ограничават негативното въздействие на енергийните разходи върху предприятията.

Бизнесът настоява за стабилна данъчна политика

Основният апел към управляващите е да запазят предвидимостта на данъчната система. Негулова предупреди, че резките промени могат да доведат до непредвидими последици, особено за малките предприятия.

Тя посочи увеличаването на осигурителната тежест като особено чувствителен въпрос. Разходите за възнаграждения растат, но според нея в много случаи изпреварват производителността на труда. Това затруднява малките компании и ги поставя в по-неизгодна позиция при конкуренцията с големите работодатели за квалифицирани кадри.

Малкият бизнес е ключов за държавните приходи

Малките и средните предприятия представляват около 99% от икономическите субекти в България и имат съществен принос за приходите в бюджета. Затова според Негулова социалните разходи и публичните услуги не могат да бъдат устойчиви без силна и подкрепена икономика.

Тя призова за по-тясно взаимодействие между държавата и бизнеса и за отговорни решения при подготовката на бюджета. По думите ѝ институциите трябва да отчитат, че публичните средства и социалните плащания зависят от реално създаваните от предприятията приходи.