Бурите причиняват най-големите икономически щети сред екстремните природни явления, като по-бедните държави са непропорционално по-тежко засегнати.
По брой жертви бурите се нареждат на трето място след земетресенията и екстремните температури, сочи годишен доклад на германския алианс „Bündnis Entwicklung Hilft“ и Института за международно право на мира и въоръжените конфликти към Рурския университет в Бохум.
Според климатолога д-р Фридерике Ото се увеличава делът на най-мощните бури. По думите ѝ това е свързано с предизвиканите от човека климатични промени, които затоплят атмосферата и океаните.
По-топлите океански води могат да подпомогнат по-бързото засилване на тропическите циклони и разширяването на зоните, в които те се проявяват. Повишаването на морското равнище допълнително увеличава риска от наводнения, ерозия и свлачища в крайбрежните райони.
При конвективните бури по-високите температури също водят до повече влага във въздуха и могат да увеличат количеството на валежите.
Кои държави са най-застрашени
Според Индекса на риска от бури, който обхваща 193 държави, най-голяма физическа експозиция и уязвимост имат Филипините, Мексико, Мадагаскар, Мавриций, Япония, Китай, Микронезия, САЩ, Южна Корея и Австралия.
В Европа Португалия заема 69-о място, а Украйна – 96-о по показателя за физическа експозиция и обществена уязвимост.
По-широкият Световен индекс на риска, който включва всички природни опасности, поставя 13 европейски държави сред първите 100. Турция е на 38-о място, следвана от Италия (51), Гърция (56), Испания (58), Франция (78), Албания (81), Полша (82), Португалия (86), Великобритания (89), Хърватия (92), Белгия (94), Нидерландия (96) и Германия (99).
Предупрежденията трябва да достигат до всички
Според доклада системите за ранно предупреждение трябва да отчитат различните уязвимости на населението. Това включва хора с ограничена мобилност, както и хора, които могат да срещнат затруднения при разчитането на метеорологични карти, например при далтонизъм.
Авторите препоръчват системи за предупреждение за всички видове уязвимост, които да отчитат различни опасности и да достигат до всички групи от населението.
Докладът посочва, че предупрежденията често се концентрират върху силата на вятъра, въпреки че сред най-големите заплахи за живота са наводненията и бурните приливи. Системите за ранно предупреждение за множество опасности могат да включват данни за температурите, валежите, вятъра, заледяването, мълниите и торнадата.
Подготовката на местните общности също е от ключово значение, особено за хора, които нямат достъп до радио или мобилни комуникации.
Застраховането може да подпомогне възстановяването след бедствия, но достъпът до него е значително по-ограничен в по-бедните държави. Според доклада това може да забави възстановяването и да задълбочи икономическите последствия за засегнатите домакинства.
Авторите подчертават, че освен по-добра подготовка и системи за предупреждение, ограничаването на емисиите на парникови газове би могло да забави усилването на бурите, свързано с климатичните промени.
14.9 С
14.6 С
18.2 С
16.1 С
16.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
