От 15 ноември православните християни започват 40-дневните Коледни пости - период на въздържание, молитва и духовна подготовка за Рождество Христово. До Бъдни вечер вярващите се призовават да ограничат не само определени храни, но и гнева, завистта, осъждането и прекомерните удоволствия. Какви са правилата на поста, кога е разрешена риба и защо Църквата поставя духовното пречистване над хранителните забрани?

Защо се пости преди Коледа?

Рождественският пост започва на 15 ноември и продължава до 24 декември включително. Той е един от четирите многодневни поста в православния църковен календар.

Нарича се още Филипов пост, защото започва непосредствено след празника на свети апостол Филип, отбелязван на 14 ноември.

Основната му цел е вярващите да се подготвят за Рождество Христово не само чрез въздържание от определени храни, но и чрез молитва, покаяние, милосърдие и помирение с ближните.

Според православното разбиране постът не е наказание за тялото, нито средство за отслабване. Той е доброволно духовно усилие, чрез което човек се стреми да овладее желанията си, да преосмисли поведението си и да отдели повече внимание на вярата.

Какво е забранено да се яде по време на постите?

Основното правило на православния пост е въздържанието от храни с животински произход.

По време на Коледните пости обичайно се изключват:

• Месо и месни продукти – свинско, телешко, пилешко, колбаси и месни бульони.
• Мляко и млечни продукти – сирене, кашкавал, кисело и прясно мляко, сметана и масло.
• Яйца и храни, които ги съдържат.
• Животински мазнини.
• Рибата и морските дарове имат особен режим и не са разрешени през всички дни на поста.

Важно е да се знае, че строгостта на поста може да бъде различна според деня, църковния календар и духовното наставление, което вярващият следва.

Какво може да се яде?

Постната трапеза може да бъде разнообразна и пълноценна. Разрешени са растителни продукти като боб, леща, грах, нахут, ориз, картофи, зеленчуци, плодове, ядки, семена и зърнени храни.

Подходящи са постни супи, зеленчукови яхнии, пълнени чушки с ориз, сарми, печени картофи, бобени ястия, салати и различни видове хляб без животински съставки.

Растителните масла са позволени в определени дни, докато при по-строго постене се практикува сухоядение или хранене без добавена мазнина.

Постът не означава непременно гладуване. Важна е умереността, както и съобразяването на храненето със здравословното състояние на човека.

Кога е разрешено да се яде риба?

Коледният пост се смята за по-лек в сравнение с Великия пост преди Великден, тъй като в определени дни допуска консумацията на риба.

Според разпространената православна практика риба може да се консумира в част от дните до 19 декември, но конкретните разрешения зависят от църковния календар.

Особено известни са празниците Въведение Богородично на 21 ноември и Никулден на 6 декември, когато традиционно се разрешава риба.

В последните дни преди Рождество постът става по-строг. На Бъдни вечер традицията повелява трапезата да бъде изцяло постна.

Какво означава постът извън храненето?

Църквата подчертава, че ограничаването на храната е само външната страна на поста. Много по-важно е човек да се въздържа от постъпки и чувства, които вредят на него самия и на околните.

В духовен смисъл постът включва отказ от злословие, клевети, завист, омраза, прекомерна гордост и осъждане на другите.

Вярващите се насърчават да проявяват търпение, да прощават, да помагат на нуждаещите се, да се молят и да отделят време за размисъл.

В православната традиция постът е свързан и с изповедта и Светото причастие, за които вярващите се подготвят с духовното ръководство на свещеник.

Забранени ли са алкохолът, празненствата и интимните отношения?

Въздържанието по време на поста се отнася и до начина на живот.

Прекомерната употреба на алкохол, шумните развлечения и разточителството противоречат на духа на поста. В определени дни църковните правила допускат умерена употреба на вино, но това не означава разрешение за прекаляване.

По отношение на съпружеските отношения православната традиция насърчава въздържание по взаимно съгласие. То не бива да се налага едностранно или да се превръща в причина за семейни конфликти.

По време на постните периоди в православната практика съществуват и ограничения за извършване на църковни венчавки. Те обаче не означават обща забрана за граждански бракове или семейни събирания.

Кой може да не спазва строг пост?

Църквата допуска облекчаване на хранителните ограничения за хора, при които строгият пост може да навреди на здравето.

Сред тях са малките деца, бременните и кърмещите жени, болните, възрастните хора и хората с особени хранителни или физически потребности.

При хронични заболявания, диабет, хранителни разстройства или прием на определени лекарства резките промени в храненето могат да бъдат неподходящи. В такива случаи е важно да се потърси медицински съвет, а духовната страна на поста може да се обсъди със свещеник.

Смисълът на поста не е човек да излага здравето си на опасност.

Какви други пости има в православния календар?

Освен Рождественския пост Православната църква познава още три основни многодневни постни периода.

Великият пост преди Великден е най-строгият и е свързан с подготовката за Христовото Възкресение. Той включва Светата четиридесетница и Страстната седмица.

Петровият пост предхожда празника на светите апостоли Петър и Павел на 29 юни. Продължителността му е различна всяка година, тъй като зависи от датата на Великден.

Богородичният пост продължава от 1 до 14 август и подготвя вярващите за Успение Богородично на 15 август.

Освен многодневните пости в православната традиция сряда и петък обикновено са постни дни през годината, с изключение на определени периоди, когато постът е отменен.

Съществуват и еднодневни строги пости, сред които са Кръстовден на 14 септември, Отсичане главата на свети Йоан Кръстител на 29 август и навечерието на Богоявление на 5 януари.

Защо постът не е диета?

Въпреки че хранителните ограничения могат да наподобяват растителен хранителен режим, между диетата и религиозния пост има съществена разлика.

Диетата обикновено е насочена към промяна в телесното тегло, здравето или физическото състояние. Постът има преди всичко духовна цел.

Според християнското учение човек не изпълнява смисъла на поста само защото е спрял да яде месо и млечни продукти. Ако продължава да проявява омраза, жестокост или високомерие, външното въздържание губи голяма част от духовното си значение.

Затова свещениците често напомнят, че истинският пост е съчетание от умереност в храненето, чистота на мислите, добри дела и грижа за ближния.

Коледните пости завършват на Бъдни вечер, когато семействата традиционно се събират около постна трапеза. На Рождество Христово, 25 декември, постът приключва и вярващите посрещат празника.