България обаче запазва лимита от 30 литра с 50% намаление на ставката. Какви са причините и какво предвиждат новите данъчни промени?

Европейският съюз предоставя възможност за освобождаване от акциз на определени количества домашно произведени плодови спиртни напитки за лична консумация. България обаче не се възползва от тази опция и продължава да прилага специален режим, който позволява до 30 литра ракия годишно с наполовина намалена акцизна ставка.

За разликата между европейските правила и българския режим съобщава „Телеграф“, позовавайки се на експерти, запознати с преговорите. По информация на изданието решението да бъде запазен досегашният режим е взето по настояване на българската страна.

Какво позволява европейското законодателство?

През 2020 г. е изменена европейската директива от 1992 г., която урежда акцизното облагане на алкохола и алкохолните напитки. Промените дават възможност на държавите членки сами да определят дали при конкретни условия да освобождават от акциз домашно произведен алкохол за лична консумация или да прилагат намалени ставки.

Условието е напитките да не се продават, а националните власти да осигурят ефективен контрол срещу незаконната търговия.

При предвидената европейска възможност лимитът може да достигне 50 литра плодови спиртни напитки годишно. Алкохолът трябва да е предназначен за самия производител, неговото семейство или гости, да е произведен от плодове, отгледани от него върху собствена земя, а използваното малко дестилиращо устройство да бъде регистрирано пред компетентните органи.

Това обаче не означава, че всеки гражданин на ЕС автоматично има право да произвежда 50 литра ракия без акциз. Възможността зависи от избора на съответната държава и от условията, които тя въвежда.

Какъв е режимът в България?

У нас физическите лица могат да произвеждат до 30 литра плодова ракия годишно от собствени плодове с намалена наполовина акцизна ставка.

За количествата над този лимит се дължи пълният размер на акциза. Произведеният алкохол е предназначен за лична консумация, а продажбата му е забранена.

Има и допълнително изискване: ракията трябва да бъде произведена в регистриран специализиран малък обект за дестилиране, познат като „селски казан“.

По данни, цитирани от изданието, в България има около 1400 такива обекта. Годишно от тях се събират приблизително 1 млн. лева акциз.

Защо страната ни не избира по-либералния вариант?

Според експерти, цитирани от „Телеграф“, при договарянето на специалния режим основното съображение е било широкото разпространение на домашното производство на ракия у нас и опасенията, че част от произведения алкохол може да бъде продаван нерегламентирано.

„Тогава такова е било политическото решение да се иска дерогация“, коментират експертите пред изданието. По думите им притесненията са били свързани с производството на големи количества и трудностите при контрола върху евентуалната им продажба.

Така България запазва специалното изключение, което допуска намалена акцизна ставка за до 30 литра плодови спиртни напитки годишно, произведени в регистрирани малки обекти за дестилиране.

Новите данъчни промени отново поставят въпроса

Темата се връща на дневен ред покрай промените в данъчните закони за 2027 г., които предвиждат допълнително затягане на режима за домашно произведения алкохол.

Първоначалните предложения на Министерството на финансите предизвикаха спорове заради формулировки, които можеха да бъдат тълкувани като ограничения при подаряването или предоставянето на домашна ракия на друго лице.

След реакциите от ведомството заявиха, че текстовете ще бъдат прецизирани. Посочената цел е да се противодейства на нерегламентираната търговия, а не да се санкционират обичайните отношения между частни лица.

Председателят на националното сдружение „Българска домашна ракия“ Петко Събев коментира пред изданието: „Контролът върху домашната ракия у нас е по-голям, отколкото върху наркотиците и оръжието“.

Производството извън регистрираните казани продължава

Въпреки ограниченията домашна ракия продължава да се произвежда и извън регистрираните обекти. При подаден сигнал компетентните органи могат да извършат проверка, като според публикацията някои от случаите първоначално стигат до полицията.

Изданието разказва и за необичайни проверки, включително случай със свещеник, който варял ракия в двора на църква.

Въпросът остава дали България ще запази досегашния си режим, или в бъдеще ще обсъди използването на възможностите, предоставени от европейското законодателство. Засега описаният режим остава различен от варианта, който позволява на държавите членки при определени условия да освободят от акциз до 50 литра домашни плодови спиртни напитки годишно.