В геополитиката няма "братя по оръжие", има само временни съучастници, които чакат момента да те продадат за части.
Всеки си прави тънки сметки. А когато сметката ти стане твърде скъпа, „стратегическите партньори" внезапно откриват, че имат по-важни срещи.
Иран живееше с фантазията, че е част от велик анти-западен блок, че зад гърба му стоят Москва и Пекин като верни бодигардове.
Оказа се, че Техеран не е партньор, а бушон.
Функцията на бушона е да изгори, за да предпази скъпата техника (Русия и Китай) от късо съединение.
Тестът вече мина. Израел удари директно по иранска територия.
И каква беше реакцията на "стратегическите съюзници"?
- Русия изрази "загриженост" (дипломатически еквивалент на seen във Viber).
- Китай призова за "сдържаност" (превод: "Не вдигайте шум, докато товарим петрола").
- Индия се направи, че гледа в другата посока.
Никой не мръдна, нито изпрати самолети, нито заплаши с война.
Загрижеността е най-евтината валута в дипломацията.
Иран разбра по трудния начин, че в джунглата на международните отношения, когато си ранен, хиените не идват да те лекуват, а да те доядат.
Иран е без съюзници и без руска противовъздушна система
Русия го използва като фабрика за дронове. Китай го дои като евтина бензиностанция. Индия го изостави при първото позвъняване от Вашингтон. Израел го бомбардира, когато поиска.
Москва подписа "Договор за стратегическо партньорство", но в него няма клауза за взаимна отбрана (Член 5).
Превод от кремълски на български: "Ще ти продаваме оръжия (ако имаме излишни), ще ти взимаме дроновете (защото ни трябват), но ако те бомбардират - оправяй се сам. Ние сме заети в Украйна."
Системите С-400, за които Иран плати и се моли от години още пътуват. И вероятно никога няма да пристигнат.
Русия продаде С-400 на Турция, Индия, Китай, на половин свят, но не стигна до Техеран. Защото Москва балансира между Техеран и Тел Авив. А Тел Авив е по-полезен.
Израелската разузнавателна мрежа споделя данни, а тяхното лоби във Вашингтон е фактор, който Москва не може да игнорира.
Иран е доставчик на „Шахед" дронове за руската война в Украйна. Москва ги ползва, ребрандира ги като „Герань-2" и ги изстрелва по Киев. Иранската технология убива украинци, а Русия дори не признава публично, че дроновете са ирански.
Когато Асад падна, Русия отново гледаше безучастно.
Путин не защитава съюзници, а ги използва като активи. Когато активът стане пасив (Иран), той се отписва от баланса.
Пекин е най-прагматичният хищник на планетата. Китай купува ирански петрол защото санкционираният петрол е с 30% по-евтин.
Иран за Китай не е партньор, а бензиностанция с 30% намаление.
Пекин няма интерес да защитава режима на аятоласите, а само петролът да тече.
Ако утре режимът падне и дойде прозападно правителство, което гарантира стабилни доставки, Китай ще бъде първият, който ще поздрави новия шах.
Защото Китай играе играта от векове, а Иран е просто пешка в текущия ход.
Иран е сам в стая пълна с вълци, които се преструват на овчарски кучета.
Техеран е полезен само докато създава проблеми на Запада, без да предизвиква световна война.
В момента, в който цената на поддръжката му надхвърли ползите, той ще бъде хвърлен под автобуса.
И този автобус вече е запалил двигателя.
Източник: Nik Ray
Още новини четете в категория
Свят
7.8 С
14.1 С
9.2 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Никой
28.02.2026 18:33Еще не вечер!