Президентът Доналд Тръмп обяви „масивни и продължаващи бойни действия“, насочени към унищожаване на иранската ракетна промишленост, ядрена програма и военни способности, като призова иранския народ да свали режима и дори обеща амнистия на членове на Революционната гвардия, които се предадат. 

Въпреки ескалацията обаче, експертите и военните анализатори продължават да считат пълномащабна сухопътна инвазия с цел окупация или пряка смяна на режима за изключително малко вероятна и стратегически неоправдана.

Днешните събития: 

Въздушни удари вместо сухопътна офанзива

•  САЩ и Израел нанесоха удари по множество цели в Иран, включително в Техеран, Исфахан, Кум и други градове. Целите включват ядрени съоръжения, балистични ракети, радари, командни центрове и резиденции на висши ръководители (вкл. предполагаеми удари по резиденцията на върховния лидер Али Хаменей).

•  Израел обяви, че е се опитал да удари върховния лидер, президента и ръководството на въоръжените сили.

•  Иран отвърна бързо с масирани ракетни и дронови атаки срещу Израел и американски бази в региона (Катар, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт). Взривове са докладвани в Персийския залив, а Иран заплаши със „смазващ“ отговор.

•  Революционната гвардия (IRGC) издаде предупреждения по VHF, че „никакви кораби не могат да преминават през Ормузкия проток“, което предизвика тревога за глобалните петролни доставки (около 20% от световния петрол минава оттам).

Операцията е предимно въздушна и ракетна – с участието на американски бомбардировачи, изтребители и военноморски сили, подкрепени от израелски ВВС. Няма индикации за десант на големи сухопътни сили или подготовка за окупация.

Военните и логистични пречки остават непроменени

Мащабът на днешните удари е значителен, но далеч от инвазията в Ирак през 2003 г. 

(170 000+ сухопътни войници). 

САЩ разполагат с два самолетоносача и стотици самолети в региона, но няма концентрация на наземни дивизии или логистика за продължителна окупация.

Иран остава огромна страна-(четири пъти по-голяма от Ирак през 2003 г.), с ~90 млн. население, планински терен, подземни съоръжения и подготвени асиметрични способности – балистични ракети, дронове, морски мини в Залива и прокси сили (Хизбула, хути, иракски милиции). 

Днешната иранска контраатака демонстрира точно този потенциал за регионална ескалация.

Липсва ясна сухопътна посока: морски десант би бил изключително рискован, а маршрут през Ирак – политически невъзможен без пълно съгласие на Багдад.

Стратегически и политически контекст

Тръмп обяви, че целта е да се предотврати създаването на ядрено оръжие, да се унищожи ракетният арсенал и да се създадат условия за смяна на режима, но чрез въздушни удари и вътрешно въстание, а не чрез американска окупация. Това е в съответствие с предишни изявления: „сухопътна инвазия не е на масата“, фокусът е върху „ограничена“ (макар и мащабна) въздушна кампания, за да се избегне „мръсната“ окупация като в Ирак и Афганистан.

Няма видима подготовка за дългосрочна стабилизация или окупация – нещо, което би струвало трилиони долари и хиляди жертви, както показаха миналите войни. 

Днешните събития подчертават риска от по-широк регионален конфликт: затваряне на Ормузкия проток, скок на петрола, удари по съюзници в Залива.

Заключение:

Въздушна война – да, сухопътна инвазия – не САЩ и Израел могат (и днес демонстрират) способност да нанесат тежки щети на иранската инфраструктура, ядрена програма и военни сили чрез продължителни въздушни удари.

Но въвеждането на големи сухопътни сили за завоюване на територия или пряка окупация среща същите непреодолими препятствия:

•  Огромни потенциални жертви и разходи

•  Липса на надеждни регионални бази и коалиционна подкрепа за наземна фаза

•  Висок риск от продължителна партизанска война и асиметрични атаки