Европейският съюз предприема сериозна стъпка срещу една от най-противоречивите практики в модната индустрия – унищожаването на напълно годни за употреба дрехи, обувки и аксесоари, които не са намерили купувач.

От 19 юли 2026 г. големите компании в ЕС нямат право да унищожават определени категории непродадени текстилни изделия, освен в изрично предвидени случаи. Вместо това те трябва да търсят възможности за препродажба, даряване, поправка или повторна употреба.

Новите ограничения са част от европейския Регламент за екодизайн на устойчиви продукти (ESPR), чиято цел е да намали отпадъците и да насърчи по-отговорното използване на ресурсите.

Стотици хиляди тонове дрехи се унищожават, без да бъдат носени

Според оценки на Европейската агенция по околна среда между 4% и 9% от текстилните продукти, пуснати на европейския пазар, се унищожават, преди изобщо да бъдат използвани.

Това представлява приблизително 264 000 до 594 000 тона текстил годишно.

В тези количества попадат както непродадени стоки, така и върнати от потребителите продукти.

Проблемът не се изчерпва със самото изхвърляне. Производството на всяка дреха изисква суровини, вода, енергия, химикали, транспорт и човешки труд. Когато един продукт бъде унищожен, всички вложени ресурси се оказват използвани напразно.

Практиката съществува както в бързата мода, така и сред луксозните марки, които понякога предпочитат да унищожат непродадените си колекции, вместо да ги предложат на значително по-ниски цени.

Какво предвиждат новите европейски правила?

Забраната се прилага поетапно според размера на компаниите.

От юли 2026 г. тя обхваща големите предприятия, а от юли 2030 г. ще важи и за средните компании. Микро- и малките предприятия са освободени от това конкретно ограничение.

Вместо да унищожават излишните количества, засегнатите компании трябва да търсят други решения – продажби с намаление, дарения на благотворителни организации, ремонт, обновяване или подготовка за повторна употреба.

Предвиждат се и задължения за прозрачност. Бизнесът трябва да предоставя информация за изхвърлените непродадени продукти и да съхранява необходимата документация, така че контролните органи да могат да проверяват спазването на правилата.

Защо луксозните чанти остават извън забраната?

Една от най-интересните особености на регламента е свързана с категориите продукти, които попадат в неговия обхват.

Докато непродадените кожени якета са включени в забраната, кожените дамски чанти попадат в отделна продуктова категория, която не е обхваната от конкретното ограничение.

Това не е специална привилегия, предоставена на луксозните марки, а последица от начина, по който европейското законодателство определя засегнатите продукти.

На практика обаче така една значителна част от пазара на скъпи модни аксесоари остава извън забраната за унищожаване.

Кога унищожаването все пак е разрешено?

Новите правила не въвеждат абсолютна забрана.

Унищожаване може да бъде разрешено при определени обстоятелства, например когато продуктите са опасни, не отговарят на законовите изисквания или са повредени до степен, при която поправката им е технически невъзможна или икономически неоправдана.

Предвидени са и изключения, свързани с нарушения на права върху интелектуалната собственост.

Особен интерес представлява възможността за унищожаване на продукти, чиито защитени лога, етикети или разпознаваеми дизайнерски елементи не могат да бъдат премахнати или трайно прикрити при подготовката им за повторна употреба.

Това обаче не означава, че всяка луксозна марка може свободно да унищожава стоки единствено за да запази престижния си имидж.

Регламентът допуска и определени случаи, при които продуктите са предложени за дарение, но не са намерили получател при изпълнение на установените условия.

Забраната не решава проблема със свръхпроизводството

Според критиците на модната индустрия най-същественият въпрос остава без окончателен отговор – защо се произвеждат толкова много дрехи, които никога няма да бъдат продадени?

Компаниите могат да спазват новите правила, като даряват или препродават излишните си количества, без непременно да намаляват производството.

Освен това пренасочването на непродадени дрехи към други пазари не гарантира, че те действително ще бъдат използвани.

Част от изнесения употребяван текстил в крайна сметка попада в депа за отпадъци или се изгаря в държави с недостатъчно развита инфраструктура за управление на отпадъците.

Така екологичният проблем може просто да бъде преместен от една държава в друга.

Може ли модната индустрия да промени правилата си?

Новото европейско законодателство поставя под въпрос модел, при който огромни количества стоки се произвеждат, продават за кратко и след това се превръщат в отпадък.

За луксозните марки предизвикателството е особено голямо. Част от тях изграждат стойността на продуктите си върху ограничената достъпност и високите цени, което прави масовите разпродажби нежелани от търговска гледна точка.

Истинската промяна обаче изисква не само по-добро управление на непродадените стоки, но и по-точно планиране на производството, по-дълъг живот на продуктите и повече възможности за ремонт и повторна употреба.

Забраната на ЕС е важна стъпка срещу разхищението, но сама по себе си не може да спре свръхпроизводството. Докато модната индустрия продължава да създава повече стоки, отколкото потребителите могат да купят, проблемът с текстилните отпадъци ще остане.

Източник: Designboom, Европейска агенция по околна среда, Регламент (ЕС) 2024/1781.