На този ден Българската православна църква почита Свети Силвестър, папа Римски, а в народния календар празникът е известен с имената Карамановден, Волски празник, Риначовден и Силвестри. Светецът се смята за покровител на животните, най-вече на едрия рогат добитък – волове, биволи и коне, поради което обичаите са насочени към тяхното здраве и благополучие.
В нощта срещу празника момците, които са коледували – понякога сред тях има и женени мъже – се събират на дружини и обикалят домовете, в които се отглежда едър впрегатен добитък. Стопаните предварително оставят портите отключени и връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите. В обора се приготвя нова торба с пита, месо и вино за дружината. Ако в дома има мома, която очаква любимия си, тя приготвя специален дар – най-често пешкир.
Мъжете почистват обора, взимат оставените дарове и си тръгват мълчаливо, без да се обаждат. На следващия ден стопанинът може да ги покани на гости в знак на благодарност. На празничната трапеза не се слагат свинско месо и сланина – вярва се, че това ще осигури здраве и сила на животните.
В миналото волът е бил основната впрегатна сила в българското стопанство, което обяснява и особено силната почит към него. Поради това празникът на Свети Силвестър е познат още като Волски празник и Карамановден – символ на уважението към труда, животните и традициите.






