Европейски градове все по-често ограничават рекламите на продукти с голям въглероден отпечатък. Сред тях е месото, чието производство допринася за емисиите на парникови газове. Амстердам въведе забрана за реклами на месо и изкопаеми горива от 1 май 2026 г. като част от усилията си за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и намаляване на консумацията на месо.

Подобни ограничения вече действат и в други нидерландски градове, сред които Утрехт, Хага, Зволе, Делфт и Наймеген. Хелзинки, Стокхолм и Бристол също са предприели мерки срещу рекламирането на изкопаеми горива или други продукти с високи въглеродни емисии, макар че не всички включват месото в ограниченията си.

Какво е въздействието на месото върху климата?

Въздействието на изкопаемите горива върху климата е широко известно, но екологичните последици от животновъдството получават по-малко обществено внимание.

Според оценки, цитирани в публикацията на Euronews, хранително-селскостопанският сектор допринася за около една трета от световните емисии на парникови газове. В рамките на ЕС храните от животински произход се свързват с 81–86% от емисиите при производството на храни, въпреки че осигуряват приблизително 21% от калориите и 64% от протеините.

Сред основните източници на емисии са метанът от животновъдството и азотният оксид, отделян при използването на торове. Допълнително влияние имат обезлесяването, транспортът, охлаждането и начините на използване на земята.

През 2025 г. международната комисия EAT-Lancet публикува доклад, изготвен от около 70 експерти от 35 държави. Според оценките в него преминаването към хранене с преобладаващо растителни продукти би могло да предотврати около 15 милиона смъртни случая годишно в световен мащаб.

Как рекламата влияе върху хранителните навици?

Решението на Амстердам предизвика критики в социалните мрежи. Част от хората поставят под въпрос дали билбордовете действително влияят върху личния им избор на храна.

Линда Аспи, специалист по климатична психология и член на управителния съвет на Climate Psychology Alliance, обяснява пред Euronews, че влиянието на рекламата често се проявява чрез повторението и постоянните визуални стимули.

Тя посочва изследване, според което гледането на изображения на месо, включително на хамбургери, може да засили желанието за консумацията му. Рекламите могат да затвърждават и представата, че определени храни са естествена част от ежедневието и начина на живот.

Данните за Нидерландия показват, че консумацията на месо вече намалява. Според доклад на Wageningen Social and Economic Research през 2024 г. нидерландците са консумирали по-малко месо и месни продукти, отколкото през която и да е от предходните две десетилетия.

Все още обаче няма публикувани данни, които да показват как забраната в Амстердам е повлияла конкретно върху потреблението.

Могат ли рекламните ограничения да променят поведението?

Опитът с други рекламни забрани показва, че подобни мерки могат да имат измерим ефект. В Лондон ограничаването на рекламите на нездравословни храни в транспортната мрежа е свързано със спад от близо 7% в седмичните покупки на домакинствата, а при сладкарските изделия намалението е почти 20%.

Според Аспи резултатът не означава, че рекламните ограничения сами по себе си променят хранителните навици. Те намаляват постоянните стимули, но изборът на храна продължава да зависи от вкуса, навиците, начина на живот и финансовите възможности.

Това е и основното предизвикателство пред политиките за ограничаване на рекламите на месо: да се установи доколко промяната в публичната среда води до трайна промяна в потреблението.

Субсидиите за животновъдството също са част от спора

Европейската селскостопанска политика е друг фактор в дебата за храните с висок въглероден отпечатък.

Доклад на организацията Foodrise установява, че през 2020 г. около 77% от субсидиите по Общата селскостопанска политика на ЕС са били насочени към производството на храни от животински произход. Това се равнява на приблизително 39 милиарда евро от общо 51 милиарда евро.

Според същото проучване говеждото и агнешкото месо са получили около 580 пъти повече субсидии от бобовите култури като лещата и боба.

На този фон ограничаването на рекламите на месо се разглежда като една от възможните мерки за намаляване на климатичния отпечатък на хранителната система. Дали подобен подход ще доведе до съществена промяна, зависи и от останалите политики, включително подкрепата за земеделските производители, достъпността на храните и информираността на потребителите.