Кметът на Ловеч Страцимир Петков е напът да задмине редица свои колеги, превърнали общините, в които са избрани, във феодални имения. Издигнат преди три години от местна коалиция „Има такъв народ“ – „Български възход“, Петков ежемесечно показва на жителите на Ловеч каква грешка са направили с избора си.

Само за 2 – 3 години той заформи няколко скандала: съсипа спортната инфраструктура и съответно развитието на футболния клуб в Ловеч; опита се да вдигне местните данъци, което срещна сериозно недоволство в Общинския съвет и бе принуден да оттегли предложенията си; неглижира проблемите с водната криза и инфраструктурата; кадровите му назначения създадоха конфликти в Общината. И на всичко отгоре – финансови нарушения, констатирани от АДФИ!

Макар администрацията му да твърди, че съставените актове се дължат на некоректно поети разходи и ангажименти от предходното ръководство на общината към края на 2022 и 2023 г., дори и наивник не може да приеме това оправдание, тъй като фактите сочат друго.

Договори за стотици хиляди левове, сключени с две фирми, свързани чрез роднински отношения и общ адрес на регистрация, поставят сериозни въпроси за начина, по който Община Ловеч разходва публични средства. Още повече, че общината се намира във видимо лошо финансово състояние.

Официален отговор на общинската администрация показва, че от началото на настоящия мандат до 1 декември 2025 г. са сключени шест договора с „ЕС ХОЛД“ ЕООД на стойност 281 417 лв. с ДДС и два договора с „ВАМТЕГС“ ЕООД на стойност 55 998,80 лв. с ДДС. Общата сума възлиза на 337 415,80 лв. с ДДС.

Обезпокоително е, че двете дружества са свързани чрез семейни отношения между собствениците им и са регистрирани на един и същи адрес в Ловеч, като управителят на едното е близък приятел на кмета и на местните избори 2023 г. са били в една кандидатска листа.

От приложените документи се вижда също, че в определени случаи документи на едното дружество са подписвани от представителя на другото.

Анализ на договорите показва, че значителна част от възлаганията са концентрирани в две направления: доставка, изграждане и поддръжка на системи за видеонаблюдение; и почистване и профилактика на компютърна техника.

Само договорите за видеонаблюдение възлизат на близо 200 000 лв.

Това поставя въпроса дали не става дума за изкуствено разделяне на сходни дейности между две свързани фирми с цел избягване на процедурите по Закона за обществените поръчки?!

Особено любопитен е договор ДВ-527 на стойност 36 000 лв., сключен за срок от две години.

Финансовата справка към него показва, че почти цялата стойност на договора е изразходвана само за десет месеца, като остава неусвоен остатък от едва 1,70 лв. Вместо да бъде прекратен или приключен, докато все още е в сила е сключен нов договор със същия предмет – ДИ-426. Двата договора се застъпват във времето за близо една година.Още на следващия ден след подписването на новия договор изпълнителят издава седем фактури към общината на обща стойност близо 6500 лв.

Тези обстоятелства пораждат въпроси за необходимостта от втори договор при наличие на действащ такъв със същия предмет.

Документите, минаващи през кмета Страцимир Петков, разкриват и необичайна последователност при въвеждането на система за SMS паркиране: фактура за услугата е издадена на 23 януари 2025 г. , а бюджетната заявка за разхода е направена на следващия ден - 24 януари 2025 г.

Още по-фрапиращо е, че решението на Общинския съвет, което създава правно основание за въвеждането на подобна система, е прието едва на 31 юли 2025 г., т.е. след цели 6 месеца!

На практика възниква въпросът на какво основание е извършено плащането месеци преди общинските съветници да одобрят съответната дейност?!

Допълнителни въпроси възникват и около начина, по който е изпълняван един от договорите за видеонаблюдение.

Според налични документи изпълнителят по договора е имал достъп до системата за видеонаблюдение на общината и до записи от общински камери. В публичното пространство са били разпространявани видеоклипове, заснети от тази система, включително от обществени пространства и детски площадки.

Това поставя въпроса какви права за достъп са били предоставени на външния изпълнител и при какви условия е осъществявано обработването на лични данни.

При положение че именно договорите за видеонаблюдение представляват най-голямата част от възложените средства, остава открит въпросът дали освен финансовите аспекти е било осигурено и законосъобразното управление на събраните чрез системата лични данни.

Друг любопитен детайл се съдържа в договорите за почистване и профилактика на техника.

Според документацията общината заплаща за ежемесечна профилактика на техниката си (141 компютърни конфигурации и 105 мултифункционални устройства). Стандартната профилактика на подобна техника обикновено се извършва веднъж годишно или при необходимост, а не ежемесечно.

Възниква и още един въпрос – ако общината разполага с над 100 мултифункционални устройства, защо паралелно с това плаща и за наем на копирна техника?!

Особено показателен е контрастът между установените разходи за стотици хилядилевове, насочени към ограничен кръг свързани фирми за дейности, част от които изглеждат спорни, дублиращи се или икономически трудно обосновани и официалната теза на общинското ръководство за тежко финансово състояние на общината.