Още от ранна възраст малките котенца започват да мъркат, докато сучат от майка си. Така те поддържат контакт с нея и ѝ дават сигнал, че се чувстват добре. Майката също използва мъркането като начин за комуникация с малките си.
Един от най-интересните факти за котките е, че те могат да мъркат не само когато са доволни, но и когато изпитват страх, болка или стрес.
Специалистите смятат, че в някои ситуации мъркането може да бъде своеобразен механизъм за саморегулация, чрез който животното се успокоява. Затова котка, която мърка във ветеринарна клиника, невинаги е спокойна или щастлива.
Особен интерес предизвиква честотата на котешкото мъркане. Обикновено тя е в диапазона между 25 и 150 херца.
Съществуват научни хипотези, според които определени нискочестотни вибрации могат да имат благоприятно въздействие върху костите и тъканите. Все още обаче няма достатъчно убедителни доказателства, че котешкото мъркане ускорява възстановяването при наранявания.
Котките прекарват значителна част от денонощието в сън – често между 12 и 16 часа, а понякога и повече. Това поведение е свързано с техните хищнически инстинкти и начина, по който пестят енергия.
Дори домашните котки, които не ловуват, запазват естествения си биологичен ритъм. Затова често са най-активни рано сутрин и привечер, когато техните диви предшественици са били най-склонни да търсят плячка.
Изследвания показват, че котките могат да различават гласа на своя стопанин от този на непознати хора. Това обаче не означава, че винаги ще реагират, когато бъдат повикани.
За разлика от кучетата, котките често проявяват по-сдържана реакция към човешките команди. Това не означава непременно, че не разбират какво им се казва.
В крайна сметка котките остават едни от най-загадъчните домашни животни. Те могат да бъдат независими, своенравни и понякога дистанцирани, но същевременно изграждат силна връзка с хората. А тихото им мъркане продължава да бъде една от най-любопитните особености, които ги правят толкова специални.
MEDIAMALL






