България трябва да възстанови финансовата дисциплина, а натрупването на нови дългове за покриване на бюджетни дефицити не може да продължава безкрайно. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в предаването „Панорама“ по БНТ. Той защити параметрите на проектобюджета за 2027 г., който предвижда ограничаване на разходите, съкращения в държавната администрация и нови данъчни мерки.
Според Донев е необходимо „вразумяване“, за да може страната да се върне към финансовата дисциплина, която е спазвала в определени периоди.
Финансовият министър коментира и думите на премиера Румен Радев, който сравни състоянието на публичните финанси с тежък камион с отказали спирачки.
По думите на Донев, ако не бъдат предприети мерки за ограничаване на необходимостта от нови заеми за покриване на бюджетните дефицити и стари задължения, подобна „катастрофа“ би била неизбежна.
Донев посочи, че от май правителството е предприело мерки, с които планираният бюджетен дефицит е намален с 4 млрд. евро.
В представената макроикономическа прогноза за 2027 г. е заложен дефицит от 3,5% от БВП на касова основа и 4,2% на начислена основа. След прилагането на допустимото отклонение за разходите за отбрана дефицитът на начислена основа ще бъде 3,6% от БВП, обясни финансовият министър.
Сред предвидените мерки са и съкращения на над 5000 щатни бройки в държавната администрация.
Донев уточни, че те няма да бъдат извършвани механично, а чрез дигитализация, обединяване на структури и оптимизиране на административните процеси.
Един от най-острите моменти в разговора беше свързан с твърденията на опозицията, че правителството е обсъждало пренасочване на част от пенсионните вноски от частните фондове към Националния осигурителен институт.
Донев отрече това да е намерение на кабинета.
Божидар Божанов от „Демократична България“, който също участваше в предаването, заяви, че разполага с писмо на финансовия министър до Европейската комисия, в което се предлага временно пренасочване на част от осигурителната вноска към първия стълб на пенсионната система.
Донев отговори, че става дума за обсъждани с Европейската комисия възможности, а не за решение на правителството.
Той съобщи, че разговорите с пенсионноосигурителните дружества са довели до споразумение за създаване на инвестиционен фонд, чрез който натрупаните средства да могат да участват във финансирането на инфраструктурни проекти, включително пътища и железопътна инфраструктура.
Финансовият министър защити предложението за облагане на свръхпечалбите в банковия, застрахователния, телекомуникационния сектор и големите търговски вериги.
Според него тези сектори са реализирали значителни печалби, които не се дължат непременно на инвестиции или повишена производителност.
Предвижда се възможност компаниите да възстановят 30% от платения данък, ако реинвестират съответните средства в България.
Донев отхвърли и критиките, че повишаването на максималния осигурителен доход и въвеждането на акциз за мощни автомобили представляват удар срещу средната класа.
По думите му по-високият осигурителен доход ще осигури и по-високи бъдещи пенсионни права, а акцизът ще засяга предимно луксозни автомобили.
Донев посочи, че кабинетът ще продължи да търси мерки срещу инфлацията, която според него е свързана в значителна степен с международната обстановка и поскъпването на енергоносителите.
Той се позова и на одитни доклади на Сметната палата, като заяви, че решенията на редовните правителства в периода 2020–2025 г. са допринесли за натрупването на бюджетните проблеми.
Според финансовия министър служебните кабинети не носят отговорност за тези решения, тъй като са изпълнявали политики, одобрени от Народното събрание.







Леля Асена
07.11.2026 07:47ГАРВАН Донев, един некадърник, на когото са дали да държи човала с парите на България.