Гърция ще продължи да настоява за връщането на църковни реликви и ръкописи, които се намират в България. Това заяви заместник-министърът на външните работи Александра Пападопулу в гръцкия парламент. По думите ѝ предаването на първите 53 ценности е само началото на процес, който Атина възнамерява да продължи чрез дипломатически и институционални механизми.
Пападопулу отговори на парламентарен въпрос на независимия депутат Николаос Вретос, който поиска разяснения за споразумението между България и Гърция и за бъдещето на останалите църковни ценности, предаде БГНЕС, цитирана от bTV.
Заместник-министърът подчерта, че връщането на реликвите остава постоянен приоритет за гръцката дипломация. Според нея въпросът е бил поставян многократно пред българските власти, включително на най-високо политическо равнище.
През септември България и Гърция подписаха меморандум за взаимно предаване на културни ценности. Впоследствие на официална церемония в Солун бяха разменени църковни реликви и човешки останки, свързвани с българския цар Самуил.
Гръцката страна получи ценности от манастирите „Ейкосифиниса“ край Драма и „Свети Йоан Предтеча“ край Серес. Атина разглежда тяхното предаване като резултат от продължителни дипломатически усилия.
Според Пападопулу меморандумът е създал основа за продължаване на преговорите и по отношение на други исторически предмети.
Тя заяви, че Гърция ще използва всички налични дипломатически възможности, за да постигне връщането и на останалите реликви, към които предявява претенции.
По време на дебата депутатът Николаос Вретос постави въпроса за правния статут на споразумението и поиска правителството да представи в парламента подписаните документи.
Той настоя да бъде изяснено дали България е поела изрично задължение за предаване на допълнителни църковни ценности, какви срокове са предвидени и какво означава определението „първа фаза“ на процеса.
Вретос посочи, че въпроси около договореностите са повдигнати и от представители на църквата, академичните среди и опозиционни партии. Той обвини гръцкото правителство в недостатъчна прозрачност.
В отговора си Александра Пападопулу заяви, че според гръцката позиция задължението за връщане на реликвите произтича от международноправни договорености.
Тя определи това задължение като безусловно и правно обвързващо, като подчерта, че досегашните усилия на Атина са срещали продължителни затруднения.
Това обаче е позицията на гръцкото правителство. В публикуваната информация не се съдържа ново официално становище на българските власти относно правните основания за допълнителни искания.
Въпреки различията Пападопулу даде положителна оценка на отношенията между двете държави и посочи, че сътрудничеството в областта на културното наследство може да продължи.
След последното споразумение темата за историческите ценности остава отворена, като предстои да стане ясно кои конкретни предмети ще бъдат включени в следващите разговори между София и Атина.






