Историята вече се разпространява в Гърция, България, Румъния, Албания, англоезични медии и дори в една от най-големите медии в Индия.
А в центъра на част от разследването се оказа и България.
От София до Атина
На 1 април 2026 г. Кимбърли Гилфойл провежда отделни срещи с българския президент Илияна Йотова и служебния министър-председател Андрей Гюров.

Това не е твърдение на журналистически източници. Самите срещи са официално документирани.
Основна тема в разговорите е Вертикалният газов коридор и увеличаването на американските доставки на втечнен природен газ през Гърция към България и останалата част от Югоизточна Европа.
Месеци по-късно The Wall Street Journal добавя много по-неудобна част към картината.
Според разследването Гилфойл не просто е насърчавала покупката на американски LNG. Източници на изданието твърдят, че тя е насочвала българската страна към конкретна гръцка компания — Aktor Group.
До нея на среща с българския президент е бил Христос Марафатсос.
Той не е американски дипломат.
Според WSJ той е регистриран лобист на Aktor.
Изданието съобщава още, че Марафатсос толкова често е придружавал посланичката, че някои чуждестранни представители го възприемали като част от нейния официален екип. Няколко събеседници на WSJ твърдят, че при срещите си с него не са били информирани за връзката му с Aktor.
Още един детайл привлича внимание: според разследването изпълнителният директор на Aktor е превозил американската посланичка до България с частен самолет.

В Гърция историята вече стана политическа
Това, което вчера изглеждаше като сложно разследване за LNG, дипломация и корпоративно лобиране, днес вече предизвиква официални политически реакции в Атина.
СИРИЗА поиска от гръцкото правителство да прекъсне мълчанието си по разкритията на The Wall Street Journal.
ККЕ и други опозиционни сили също поискаха обяснения.
Причината е още една част от публикацията на WSJ — твърдение за остър разговор между Гилфойл и гръцкия министър на енергетиката Ставрос Папаставру, свързан с американското влияние и политическите процеси в региона.
Тази част трябва да бъде разграничена много ясно от установените факти: тя се основава на източник на WSJ и е оспорена от адвоката на Гилфойл.
Но политическата реакция в Гърция вече е факт.
Гръцката обществена телевизия ERT съобщава, че СИРИЗА, ККЕ и други политически сили обвиняват правителството в мълчание и настояват за официален отговор.
Румъния също реагира
Скандалът прескочи и в Букурещ.
Румънските медии отделят специално внимание на друга част от разследването на WSJ, свързана с предполагаеми думи на Гилфойл относно политическите събития в Румъния.
Румънската Социалдемократическа партия вече реагира публично, като заяви, че разговорите с американската посланичка са били за Вертикалния газов коридор и определи останалите твърдения за политическата част от разговора като неверни.
Така едно американско журналистическо разследване вече предизвиква политически реакции едновременно в няколко балкански държави.
Историята стигна и до Индия
Международното разпространение също расте.
Times of India вече публикува отделен материал, посветен на Христос Марафатсос и необичайната му роля около американската посланичка.
Румънският HotNews публикува материал със заглавие, че „скандалът на американската посланичка стига и до България“.
Гръцките медии разгръщат темата около отношенията между дипломатическата мисия, лобиста и Aktor.
А англоезични издания вече разглеждат историята не просто като енергиен въпрос, а като въпрос за границата между държавната дипломация и частния корпоративен интерес.
А България?
Точно тук се появява въпросът, който за нас е най-важен.
На 1 април президентът Илияна Йотова и служебният премиер Андрей Гюров действително разговарят с Гилфойл за Вертикалния газов коридор.
Само два дни по-късно, на 3 април, Гилфойл се среща и с Асен Василев. Според официалната информация, цитирана от БТА, сред основните теми отново е Вертикалният газов коридор Гърция–България–Румъния и ролята му за доставките на американски LNG към региона. Така в рамките само на три дни американската посланичка разговаря по един и същ стратегически енергиен проект с президента Илияна Йотова, служебния премиер Андрей Гюров и Асен Василев.
Официалните съобщения от онзи момент представят проекта като инструмент за диверсификация, енергийна сигурност и засилване на трансатлантическото сътрудничество.
Няма нищо необичайно България да разговаря със САЩ за американски LNG.
Въпросът, поставен от разследването на WSJ, е друг:
Имало ли е насочване към конкретна частна компания и каква точно е била ролята на нейния лобист при разговорите с българските институции?
Това са два напълно различни въпроса.
Единият е геополитика.
Другият е прозрачност.
Има и другата страна
За коректност трябва да бъде казано ясно: разследването на The Wall Street Journal не установява незаконна сделка или престъпление от страна на българските институции.
Американската страна защитава действията на Гилфойл.
Представител на американското посолство заявява пред WSJ, че посланичката е работила за американските интереси — повече американски LNG за Европа и намаляване на зависимостта от руския газ — и че действията ѝ са били в съответствие с указанията на Държавния департамент.
Адвокатът на Гилфойл отрича тя да е работила преимуществено за една компания.
Марафатсос също защитава дейността си като работа в подкрепа на американските икономически интереси.
Тези позиции са част от историята и трябва да бъдат чути.
Но те не премахват въпросите.
От LNG сделка до международен политически казус
Само за едно денонощие картината се промени.
Започнахме с американско журналистическо разследване за LNG, Aktor, лобист и американски дипломат.
Днес вече имаме официални реакции на гръцки политически партии, реакция в Румъния, широко отразяване в България и международно разпространение на историята извън Европа.
И България не е страничен наблюдател.
София е една от сцените, описани в разследването.
Затова следващият логичен въпрос вече е към българските институции:
Какво точно е било обсъждано с Кимбърли Гилфойл?
Препоръчвана ли е Aktor на българската страна?
В какво качество Христос Марафатсос е участвал в срещите и българските представители знаели ли са, че той е лобист на компанията?
И най-важното:
Поемани ли са ангажименти или водени ли са последващи преговори с български държавни газови дружества след тези срещи?
Това вече не са въпроси на политическа интерпретация.
Това са въпроси, на които институциите могат да отговорят с документи и факти.
И докато скандалът се разпространява от Вашингтон през Атина и София до Букурещ и отвъд Европа, именно тези отговори ще покажат каква е българската част от историята.
Източници: The Wall Street Journal, ERT, официална позиция на СИРИЗА, БТА, Presidency bg, HotNews, Times of India и други международни медии.
Автор: BRICS BG






