България е влязла в еврозоната със стабилна, добре капитализирана и ликвидна банкова система, но според управителя на БНБ Димитър Радев същинското изпитание предстои.

То ще се усеща най-вече в ежедневието на хората – чрез движението на цените, лихвените проценти, достъпа до кредити и сигурността на спестяванията.

Радев определя банковата система като важен национален актив, изграден върху консервативен надзор и развита макропруденциална политика. По думите му тази стабилност не трябва да бъде поставяна под натиск в стремеж към бързо разширяване на пазарния дял.

Седем месеца след приемането на еврото първата равносметка е положителна.

Това посочва гуверньорът на БНБ в публикацията си „Еврото е рамка. Стабилността е избор“, публикувана в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България и на сайта на централната банка.

При преминаването към единната валута не са отчетени системни сътресения – плащанията са продължили нормално, банковите сметки са били превалутирани, осигурени са били необходимите налични средства, а клиентите са получили обслужване.

„Имаме основание да бъдем удовлетворени, но не и самодоволни“, посочва Радев.

Според него оценката за членството на България в еврозоната няма да се определя единствено от успешното техническо преминаване към еврото. По-важно ще бъде как промяната се отразява на хората и бизнеса – на цените, лихвите, възможностите за кредитиране и сигурността на спестяванията.

„Изводът на този етап е ясен – рамката е по-силна, а с това нараства и нашата отговорност“, отбелязва управителят на БНБ.

Пред централната банка сега стои задачата да участва активно в работата на Евросистемата, да обяснява ясно процесите около инфлацията и да следи внимателно развитието на кредитирането в страната.

„Ще променяме инструментите си, когато данните го налагат, а не когато моментният натиск прави промяната по-удобна“, пише Радев.

Според гуверньора банковият сектор трябва да се придържа към разумно кредитиране, добро управление, прозрачност в отношенията с клиентите и достатъчни капиталови буфери.

Очакванията за лихвените проценти в еврозоната трябва да бъдат вземани предвид при определянето на условията по кредитите, както и при управлението на лихвения риск, ликвидността и капитала. В същото време банковите системи трябва своевременно да откриват прекомерни концентрации и потенциални уязвимости, преди те да доведат до просрочия.

Радев уточнява, че това не означава административно ограничаване на кредитирането. Според него икономиката има нужда от финансиране за инвестиции, иновации, енергийна трансформация, инфраструктура и повишаване на благосъстоянието.

Целта трябва да бъде кредитите да са насочени към продуктивни дейности и да са съобразени с риска, като същевременно са подкрепени от устойчиви доходи и могат да бъдат обслужвани и при по-неблагоприятни икономически условия.

Според Радев основният показател за успех ще бъде устойчивото доближаване на инфлацията до нива, съвместими с ценовата стабилност.

Кредитният пазар трябва да подпомага икономическия растеж, без да води до прекомерна задлъжнялост, а банките трябва да запазят способността си да поемат икономически сътресения и едновременно с това да продължат да финансират домакинствата и бизнеса.

Управителят на БНБ определя преминаването към еврото като успешно, но подчертава, че то е само първата стъпка. Според него бъдещите резултати ще зависят от решенията, които ще бъдат вземани, и от последователността при тяхното изпълнение.

„Еврото е рамка. Стабилността остава избор“, заключава Радев.