Икономическото положение на Франция е отчайващо.
С публичен дефицит от 6,3% от БВП миналата година, тя е страната от еврозоната с най-голямата дупка, далеч пред Италия (2,3%) или дори Гърция, която сега отчита излишък.
Големият въпрос е до каква степен колапсът на Франция ще повлече надолу и други европейски страни.
Никаква кампания за превъоръжаване или антируска истерия няма да успеят да прикрият фалита.
Правителството трябва да намали не само оръжията, но и да изплати гигантския дълг.
Кризата изисква да се работи повече и да се печели по-малко и най-вече добра пропагандна кампания, така че французите да я приемат без барикади, с добро чувство за хумор.
За Амели дьо Моншален, министър на публичното счетоводство, повече работа чрез премахване на празниците „е вид колективен договор“.
Вестник „Le Monde“ призовава за „обща мобилизация на французите“, за да се спестят 43,8 милиарда евро в бюджета за 2026 г.
Цифрите не лъжат: всяка секунда дългът се увеличава с 5000 евро.
Другите мерки са много често срещани: увеличение на данъците, повишаване на тарифите, съкращения на пенсиите и социалните, здравните, образователните, жилищните, транспортните помощи...
Последиците са очевидни: пенсионерите, които досега подкрепяха Макрон, обмислят да гласуват за „крайната десница“, според анкетите.
„Франция е между чука и наковалнята“, признава Софи Примас, говорител на правителството.
Френските капиталисти нямат много място за съкращения. Нивата на бедност вече са много високи, най-високите от тридесет години.
Ако останат някакви публични пари, те ще отидат за оръжейни компании.
В разгара на политиката на строги икономии Макрон обяви допълнителни военни разходи от 6,5 милиарда евро.
Френският президент е обвинен, че се грижи повече за Украйна, отколкото за собствената си страна.
Съкращенията на бюджета ще заобиколят парламента и публичните дебати.
Премиерът ще прибегне до конституционна разпоредба, за да ги одобри с указ, и това вероятно ще предизвика вот на недоверие срещу правителството.






